Дълбоки, сини очи.
По-силна лява ръка.
Едно скромно и винаги усмихнато на света момче, което с търпение и постоянство се превърна в мъж.
Александър Везенков – името, благодарение на което България отново стои гордо върху баскетболната карта не само на Европа, но вече и на света.
Едва ли има как да се докоснете до него и да не го заобичате. Личи от начина, по който дори непознати говорят за него.
Личи и в очите на неговия първи треньор - Адонис Христу, който плака преди и след интервюто, а по време на разговора ни опита да скрие емоциите с усмивка. Днес ви предлагаме ЧАСТ 2 от интервюто с човека, при когото Везенков прави първите си стъпки в баскетбола като дете в Никозия.
А тук ви припомняме какво каза Христу в ЧАСТ 1 от интервюто, което даде пред bTV:
„Обичам го! Обичам цялото му семейство, но към него изпитвам още по-специална обич!“
Думите принадлежат на човека, който още преди 17 години вече знае, че един ден ще блести. Ярко. Дори отвъд най-смелите му мечти.
„Имам дъщеря, но ако имах син – щях да искам да е като него. Не, защото е добър баскетболист, а защото е добър човек. Той е много скромен, състрадателен е, обича да помага на хората. Сърцето му е добро. Добър съотборник, беше и отличен ученик – винаги е правил нещата по най-правилния начин. Страхотен пример е не само като спортист, а като човек. Точно това го прави велик – още един Александър Велики…“ (б.а. - смее се).
Животът често отрежда на Саша трудния път. От мига, в който Арис му помогна да полети, през турбулентни месеци с Барселона, за да намери своя пристан в Олимпиакос през 2018-та. Където статутът му на божество в Пирея съвсем не дойде даром.
Не го отказаха 51 дни и 13 официални мача на Барса, в които не стъпи на паркета, защото треньорът Светислав Пешич бе решил, че не е готов.
Не го отказаха и месеци наред в Пирея, в които игровите минути рядко бяха двуцифрено число. Нито пък отбелязаните точки. Той дочака търпеливо своя миг.
А междувременно работеше ужасно здраво.
„Знаете ли, че по време на сутрешната тренировка, (това ми го е разказвал неговият баща), докато упражнява стрелбата си, трябва да вкара 43 последователни стрелби. Ако пропусне 39-ата, започва отначало. Важно е как работиш и колко си отдаден“, разказва ни Адонис.
И точно, когато всичко изглеждаше на мястото си, а в Атина вече нямаше как Везенков да стигне дори до кварталния магазин без да бъде разпознат и помолен за поне 10 снимки, любимият левичар на баскетболна Европа… се предизвика отново.
Загърби сигурното. Раздели се с пиедестала, на който гръцките фенове го издигнаха, и за който се пребори сам, за да опита…
от магията на НБА.
И да започне отначало.
„Когато си отидеш от този свят, отнасяш със себе си спомени, а не мечти. Мечтите трябва да сбъдваш, докато си жив. А НБА е огромен шанс за него. Вярвам, че Саша не искаше просто да остане в Европа до края на кариерата си, а наум да си казва: „Дори не опитах НБА!“. Сега ще пробва, а ако не се получи, ще се върне в Европа“, добавя специалистът, който е и бивш съотборник на баща му Сашо Везенков в средата на 90-те в Никозия, Кипър.
От есента ще носи екипа на Сакраменто Кингс.
Успехът се случва първо в главата, казват. Е, в тази на Везенков изглежда подредено.
„Той е звяр. Щом веднъж хване топката в ръцете си, всичко ще се нареди.“
Александър Везенков е на крачка от баскетболния Еверест. И продължава смело нагоре. Без кислород. Остава му съвсем малко. Дължи на себе си да се наслади на всяка стъпка до върха.
На никого другиго не остана нищо друго да доказва.
Везенков пред bTV за мечтата НБА:
Везенков пред bTV за трудния избор:
Везенков пред bTV за баскетбола отвъд Океана:
Везенков пред bTV за родните фенове:
Везенков пред bTV за мачовете срещу суперзвезди:
Везенков пред bTV за бъдещето:
