на живо

Футболистка №1 на България пред bTV: За мачовете пред блока, Стоичков и Роналдо

Говорим със Симона Петкова след първия й гол за Аарау (ВИДЕО)

 

Най-добрата ни футболистка Симона Петкова говори специално за www.btvsport.bg ден, след като вкара дебютния си гол за новия си отбор в Швейцария - Аарау.

Българката бе точна от дузпа при разгромния успех с 5:1 срещу Раперсвил Йона в мач от поредния кръг на местното първенство.

Раперсвил поведе още в седмата минута, но после Петкова и съотборничките стигнаха до впечатляващия обрат.

Именно гол на нашето момиче поведе Аарау към победата. Тя бе точна в 11-ата минута, реализирайки от бялата точка, след като Анина Енц бе фаулирана и Петкова се разписа без проблеми.

Аарау е третият отбор на Петкова в Швейцария. Преди това тя игра за Лугано и Йънг Бойс.

"Отборът е с традиции в Швейцария. Тук се работи задружно и колективът е най-голямата ни сила. Първенството в Швейцария е оспорвано и има сериозна конкуренция. Получават се интересни и резултатни двубои.

 

Всеки един отбор е различен с нещо. Територията на Швейцария не е голяма, но смело мога да кажа, че начинът на работа, поведението на треньорите и системите на игра, са характерни", разказва пред медията ни Симона.

"Този сезон се борим да влезем в топ 6. Множеството контузии усложниха задачата ни, но въпреки това ще се стараем да стигнем до целта", допълва звездата.

С усмивка си спомня и първия си мач. "Бях на 16 години и нямах никаква подготовка. Преди това съм ритала с момчетата в училище и пред блока. Няма конкретен човек, който да ме е запалил по футбола. Просто винаги бях с момчетата и топката. Още на 16 години осъзнах, че искам да стана професионална футболистка", връща лентата назад Петкова.

Не подминаваме и темата за развитието на женския футбол в България. "Вижте, няма как да очакваме добро ниво футбол, без да имаме добри условия. Трябва да се променят малко неща. За мен първо и най-важно е да се създаде конкуренция в клубовете и да стане малко по-оспорвано първенството. Разбира се, това изисква инвестиции и планирана целенасочена работа. Мечтая да видя женския ни национален отбор на световната сцена.

Пълни трибуни, дъжд, кипяща футболна атмосфера и щастливи българи, аплодиращи нашите момичета... Мечтая жените да получим уважението, което заслужаваме", описва целите си новото попълнение на Аарау. От 1991 до 1993 история за клуба пише и героят от лудото американско лято през 1994-а Петър Александров, който има 85 мача и 37 гола за "черно-белите".

Симона играе с №17 на гърдите и не крие, че е суеверна. "Номер 17 е много специален за мен. От доста време играя с него, но в началото на футболното ми пътуване играх с номер 7".

Ред е да ни представи и фамилията си. "Имам невероятно семейство. Благословия е да се подкрепяме, уважаваме и обичаме. Майка ми е силна жена и отгледа мен, братята и сестрите ми без подкрепата на мъж. Израствах без баща. Бедно, но щастливо семейството сме. Освен мен нямаме други спортисти. Разнообразни интереси имат останалите, но далеч от спорт. Имам толкова мили спомени в България. Обичам родината ни. Липсват ми моментите със семейството ми. Събирането край масата, игрите, дори обикновеното пазаруване ми липсва", споделя красавицата.

Типично за ежедневието на спортист и нейното в Швейцария е натоварено. "Доста е динамично. Планът за деня зависи дали имам една или две тренировки. Общо взето времето минава бързо и почти неусетно. Знаете спортистите сме с тежка програма - хранене, тренировка, почивка, втора тренировка, възстановяване и пак почивка. Да кажем че така изглежда един мой ден".

А дали има идол, на който да подражава? "Имам и той се казва Кристиано Роналдо. За мен той е пример не само на терена, но и извън него. Той показа че с труд, постоянство и воля може да се постигне много. Уважавам българските спортисти, но в мен будят огромно възхищение Христо Стоичков и Ивет Лолова", горда е футболистка №1 на България за 2021 и 2022 г.

"Искам да благодаря на всеки дал гласа си за мен! Моята мотивация не е свързана с наградите. Мога да взема статуетка, мога и да не взема. Вътрешната ми мотивация е много по-важна и силна. Една награда не може да замени адреналина от мача, удоволствието от гола или радостта да знам, че най-близките ми тръпнат през всичките 90 минути с мен...", завършва Симона.