Между високите токчета и бутонките, училищният двор в Габрово и най–големите европейски стадиони. Националката на България Симона Петкова е необикновен шампион, който покорява върховете на женския футбол.
"Девети май 2009 година. Тогава беше денят на самообучението, помня го много ясно, защото аз бях директор. Не завърших деня на самообучението, защото в Габрово се проведе турнир за девойки до 17 години. Набързо сформираният отбор на Габрово беше Симона, плюс хандбалистките. Точно след два дена аз вече бях поканена да играя в отбора до 19 години. Можете да си представите едно дете, което е играло само училищни турнири, никога е нямало тренировки по футбол с момичета. Беше изключително емоционално", разказа Петкова.
Летящият старт отвежда Симона при първите й учители: съотборничките в Национална спортна академия. Следващите дестинации са отборите на "Лийдс" и "Уотфорд" в Англия, "Бари" и "Емполи" в Италия. Симона е и единствената чужденка с исторически гол срещу "Рома" в женския тим на "Сан Марино". А от пет месеца е лидер на швейцарския "Лугано".
"В момента играем на затворени врати, но всички мачове се дават по телевизията, има и стриймове онлайн, така че всеки има възможност да ни гледа и да подкрепя отбора. Създадохме една страхотна атмосфера за работа. Треньорът използва мен като преводач, понеже момичетата не говорят италиански".
View this post on Instagram
Светът на Симона изглежда като сбъднат спортен сън, но детството й е изпълнено с несправедливост. Израства без баща, а майка и работи непрестанно, за да осигури прехраната на многодетното семейство. Финансите не достигат за образованието й в София.
"Трябваше да съчетавам образованието с футбола и с работата, което е изключително тежко. Даже един ден припаднах на работа, поради простата причина че аз нямах време за почивка. Но аз съм много благодарна, че мама не ни е изоставила, защото не всеки, не всяка една жена би останала с четири деца вкъщи без мъж."
"Много често ми се случва да се замислям сега, като футболистка, понеже мъжете обичат футбола повече, и какво би казал баща ми, след един мач когато съм вкарала гол, когато са ми гласували доверие да бия дузпа... ако съм направила някое по–грубо нарушение, нали чисто мъжки разговор с баща ми на тема футбол... Отраснала съм без мъжка ласка, но така съм се калила и съм станала мъжко момиче и се гордея с това нещо", добавя Симона.
Несподелените мисли младата шампионка събира в изпълнени с позитивизъм стихосбирки, а в края на миналата година издаде и първата си книга "Футболно пътуване".
View this post on Instagram
"Моето футболно пътуване тепърва става розово. Колко си богат или колко си беден, въпросът е да намериш своето щастие, да намериш нещо, което те буди сутрин с енергия и с желанието да го свършиш. Това е идеята на моята книга. Дали си от Габрово, Кюстендил, от Севлиево, от Търново... въпросът е да не се отказваш, да се мотивираш и един път щом намериш удовлетворението от играта, няма да има нещо, което да те спре. Ние нямаме нужда от мотивация всеки ден. Важно е един човек просто да запали огъня в теб и просто да не спираш."
Симона споделя щастието и с децата от нейния квартал в Габрово, които тренира всеки път, когато се връща в България. И мечтае силно за възраждането на българския женски футбол, за шанса и други талантливи момичета да се събуждат с гледка към езерото Лугано.
