Лятото на 1966 година. Докато Димитър Пенев е основна фигура в българския отбор на световното в Англия, неговият брат Младен (също централен защитник) е привлечен от Локомотив София в Добруджа. С него в Толбухин пристига и бременната му съпруга Лилия. На 31 август в местната болница тя ражда момче. Кръщават го Любослав - на баба му Люба.

Детството му минава в столичния квартал "Банишора" и в гонене на топката около улица "Козлодуй". И макар че най-близо е стадионът на Локомотив, изборът е предопределен. Още преди да навърши 10, малчуганът се записва в школата на ЦСКА в "Красна поляна". Протестите на майка му, която е медицински работник, не дават резултат.

На глава не се излиза

"Дължа ѝ толкова много – тя бе първият ми треньор и съветник. Видя, че с мен на глава не се излиза, и сама ме заведе в школата. Защо точно с червения екип на стадион "Септември"? Живея и досега в район на Локомотив, но в детството всеки има своята "любов необяснима". Моята бе армейският тим. Димитър Пенев? Роднинството ни личи само при срещите у баба и дядо, иначе отношенията ни са професионални", казва Любо пред в. "Старт" в края на 1988 г.

В периода 1985-89 бележи 80 гола за ЦСКА в "А" група и формира великото трио с Емил Костадинов и Христо Стоичков. Път му дава Димитър Пенев, откъдето за завистниците тръгва прякорът му Чичовото. Таранът обаче нахлува в "червените" сърца още като тийнейджър с гола си срещу Левски на "Герена". А през 1989 г. вече е капитан на славния тим, който играе европейски полуфинал срещу Барселона.

Тогава идва офертата от Валенсия, последвана от феноменална кариера в Испания. Там се ражда друг прякор, неопетнен от злоба и предразсъдъци - Ел Голеадор.

Срещу системата

Става първият чужденец с лентата на Валенсия след Марио Кемпес. Голмайстор на Атлетико Мадрид при историческия първи дубъл. Автор на хеттрик със скромния Селта във вратата на Реал Мадрид.

На 17 ноември 1993 година хвърля онзи пас към Емил Костадинов на "Парк де Пренс", но съдбата му е приготвила тежък удар. Само след няколко месеца е диагностициран с рак на тестисите. Докато останалите от Четата превземат Щатите, Любо минава през смазваща химиотерапия. Побеждава болестта с дисциплина, воля и непримиримост. Връща се на терена само след 10 месеца...

Исполинът от "Банишора" просто отказва да се сниши - нито пред рака, нито на терена, нито пред чуждото мнение. Не харесва началниците, а с бившия си бос във Валенсия Пако Роиг дори стига до бой в ложата на "Местая". Не мълчи и пред журналистите у нас, особено след критики - веднъж ги предизвиква на малки вратички, друг път произнася паметната реплика за супата.

Мирис на барут

Ходовете му често са изненадващи - например завръщането му в ЦСКА като президент, докато още е на гребена на футболната вълна. Или пристигането в Локомотив Пловдив (макар и само за 4 мача) покрай приятелството му с Георги Илиев.

Треньорската кариера също е синусоида от трофеи и скандали. Шампион с Литекс, носител на купата с ЦСКА, отлепвач на националната ютия. Но и много изгорени мостове, прями думи и сблъсъци със системата. И ако някой смята, че футболна пресконференция е скучен жанр, никога не е бил в една зала с Любо Пенев.

Когато той наклони глава и се втренчи в някого - маниер, останал от онези безкрайни дни край улица "Козлодуй", въздухът се изпълва с мирис на барут.

Исполинът от "Банишора" вероятно е погледнал по същия начин и диагнозата, която отново го повали преди година. Той бе слаб, приятелите и феновете се молеха да прескочи трапа, а той се засили и... отново успя. С Любо Пенев шега не бива!

Той отново е тук, на няколко преки от родните си улици, в Локомотив София.

И е готов да ни показва това, което едва ли скоро ще видим отново - как да си смел и категоричен до болка. И никога да не прекланяш глава!

Честит 60-и рожден ден, Любо Пенев!

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google