Тервел Пулев има три сестри, три деца, едни брат и една супер кариера. От 2016-а е на професионалния ринг, където се радва на 18 мача и 17 победи.
Губил е много. И на ринга, и извън него. Душата си топ боксьора разкрива в първия епизод от сезона на „Животът по действителен случай“ и Александра Сърчаджиева.
Три сестри и двама братя звучи като начало на приказка, но в такава ли е бил той?
"Нито съм живял в някакъв ад, нито всичко е било само в розово. Клишето, че всяка трудност и това, което не ни убива, ни прави по-силни, е абсолютно вярно. Преживял съм много неща, които други хора не са. Но със сигурност има хора, които са били по-зле от мен. Гледам философски на тези неща.
Ако махнем трудностите, автоматично махаме и мъдростта от себе си", разказва Тервел. На 14 април 2023 г. той направи на пух и прах Джоел Ходжгрийн, записвайки победа №17 в кариерата си на професионалния ринг, но се върна със счупено ребро от Щатите.
"У дома съм усещал само любов, грижа, подкрепа и внимание. Това са най-ценните неща. Вниманието и времето са най-големият лукс за нашите близки. Аз мога да кажа, че съм имал лукса да се радвам на вниманието на моя баща.
Започнах да тренирам на 7-8 години, когато тръгнах на училище. Слизахме с баща ни в едно мазе в нашия вход. Сутрин на гладно ни водеше на "Камбаните". Тогава беше гориста местност, сега там има квартал. Тичахме с Кубрат, правихме упражнения. Това бяха първите ни стъпки в спорта.
Той разказваше в квартала, че ще станем шампиони. Не знаехме точно за какво говори..., бяхме още малки. Но той вярваше. Имало е и провали, загуби, перипетии, но това е нормално. Успелият е този, който се е изправил след провал, а не човек, който не се е провалял", смята Тервел, който от края на юни има научна степен доктор, след като защити дисертационния си труд в НСА.
"Бях на 8 години, когато майка ми почина. Имам само хубави спомени с нея, но не са много, защото съм бил малък. Грижеше се много за мен, даваше ми любов. Това е липса, която не може да се запълни.
