Десет дни. Осем епизода. Прекосен океан. Прелетени над 10 000 км само в едната посока. От София до Лас Вегас, но през Лос Анджелис. И още някакви си 800-1000 км по пътищата между Калифорния и Невада. И много емоции, споделени с братя Пулеви.
Това приключение отива към своя край. Успешно. Това, заради което дойде Тервел Пулев на американска земя, се случи: той се прибира у дома с победа, официално отметната със зелено тикче в боксовите справки.
Победа №17 за него на професионалния ринг. 14-и нокаут за него на професионалния ринг. И едно счупено ребро, което ще го боли много в следващите три месеца.
Аз и колегата ми Петър Стоев имахме привилегията за втора поредна година да бъдем част от лагера на Кубрат и Тервел в САЩ. Да бъдем преки свидетели на подготовката им. Да видим с очите си как живеят на хиляди км от родината. И да усетим с какво уважение подхождат към тях американците.
През април тази година заснехме седем епизода, разказвайки пред българската публика за дните на братята. За труда, който хвърлят в името на това щом в залата се изрече фамилията Пулеви да няма човек, на който да не четеш респект в погледа. Днес затваряме кръга в един финален епизод 8, който кръстихме The Best of Pulev Brorthers.
Гледайте и си припомнете още веднъж най-забавните моменти с Кобрата и с Тервел. Двама толкова различни мъже, но братя, толкова възхитително свързани помежду си. Аплодисменти за родителите им, за баща им Венко, който със сигурност ги гледа от небето и има с какво да се гордее.
Много е интересно с тези двамата. И никога не е скучно. Има един, който не спира да говори и ти толкова свикваш с това, че когато не е наблизо направо ти е напрегнато откъде се взе сега тази внезапна тишина (познайте за кого говорим).
Има и един друг, който е с една каменна физиономия, от която обикновено трудно можеш да разбереш какво се случва в главата и в душата му. Един такъв, мълчалив, но анализиращ всяка ситуация. И един по рода си, който може след час, в който е мълчал просто да те вдигне във въздуха от смях с репликата, която е изрекъл (познайте за кого говорим).
Адски зареждащи момчета. Много естествени. Земни. Здраво стъпили на земята. Такива, които никога няма да забравят откъде са тръгнали, преди да стигнат там, където са. Всеки има право на мнение: да ги харесва, или не. Да харесва само единия. Или пък нито един от тях. Важното е, че с тази фамилия Пулеви в историята на българския спорт и на световния бокс завинаги остават няколко неща:
Един олимпийски медал, който от Лондон 2012 насам остава последното олимпийско отличие, спечелено от български боксьор (не броим олимпийската титла на Стойка Кръстева, говорим за мъже и мъжки бокс!!!). С уточнението, че там, на ринга в Лондон, Тервел отпадна на полуфинал от настоящия крал на тежка категория при професионалистите – Олександър Усик.
