Ден втори в Атина. Гръцката столица живее в ритъма на финала. Утре вечер Олимпиакос и Фиорентина ще се изправят в сблъсък за трофея в Лига на конференциите. И за двата тима успехът би бил исторически. А кой е най-подходящият град да се пише история от Атина.
Зрелището на АЕК Арена може да гледате в сряда, 29 май, от 21:00 ч. пряко в ефира на bTV Action и онлайн на VOYO. За вас ще коментират Йордан Грозданов и Ивайло Чилев.
Хотелът ни е на 20 минути с кола до стадиона. Пак задръстване и лек хаос по улиците, но взе да става приятно. Паркираме в двора на училище. Такива са указанията. Следва 1 км пеша. Очаквано на съоръжението не може да се влезе от най-близкия за теб вход, а си трябва обикаляне.
След насоки от два-трима стюарди на специфичен гръцки вариант на английския, сме на точното място, минаваме щателна проверка през скенер на багажа и ето ни на терена.
Пред нас са футболистите на Винценцо Италионо и официалната тренировка на Фиорентина преди първия съдийски сигнал.
Ексклузивно пред камерата на единствената българска телевизията в Атина застава самият Италиано, който отговаря чинно на всички въпроси на Йордан Грозданов. Илия Илиев пък поговори на сръбски с Никола Миленкович.
Настроението е приповдигнато, по италиански. Колеги журналисти следят всяко докосване на топката от страна на футболистите на Ла Виола. Клубният канал предава на живо. Говори се високо, ръкомаха се... точно както подобава на един финал.
Влизаме и в съблекалните на двата гранда. В тази на италианците е отделено специално място на Джо Бароне - генералният директор, който почина от инфаркт по-рано тази година. За финала специално от САЩ пристигна и собственикът и президент Роко Комисо - виновникът за възхода на Фиорентина в последните години. Неговата снимка също е в съблекалнята, точно до тази на Бароне. Италиано обеща, че отборът ще играе във финала именно за тях двамата.
Финал, за който Атина е готова. Тук спортът е религия. Палмата се държи, разбира се, от Цар футбол. Най-голямата емблема за една нация.
Целият град е брандиран в цветовете на финала - черно и зелено. А утре всичко ще бъде в червено и лилаво. Гърция иска да изживее своята футболна лудост 20 години по-късно.
На 4 юли 2004 г. Ангелос Харистеас и Ото Рехагел качиха Гърция на Олимп. Комшиите станаха европейски шампиони, надигравайки Португалия на Кристиано Роналдо с 1:0 на финала.
20 години по-късно южняците мечтаят за нов Олимп. И Олимпиакос е готов за последния скок. Феновете са в еуфория, журналисти и легенди също.
Пред камерата на bTV застана една от иконите на Гърция - Димостенис Тампакос. Властелинът на халките, който точно преди 20 години разплака цяла България, отнемайки златния медал в олимпийски турнир на Йордан Йовчев. Но за тази история - по-късно.
Сега говорим за футбол.
"Ще подкрепям Олимпиакос. За цяла Гърция е много хубаво да има финалист в Европа. Надявам се отново да изживеем празник, като този през 2004 г. Тогава страната ни покори европейския футболен връх", каза пред медията ни гимнастикът.
В местно кафене се срещаме и с Йоанис Дарас - журналист от ERТ и кандидат за президент на гръцката асоциация на спортните журналисти.
"Фенските пристрастия в Гърция са много силни. Не очаквайте привържениците на Панатинайкос, ПАОК или АЕК да подкрепят Олимпиакос. За мен този финал трябваше да бъде преместен, защото е на стадиона на АЕК, в квартала на АЕК и това може да доведе до ексцесии. За гръцкия футбол ще е чудесно, ако Олимпиакос вземе трофея. Оптимист съм, ме това ще стане", надява се Дарас.
Вижте във видеото целия Епизод 7 от дигиталната ни поредица, посветена на европейските клубни турнири, а тук си припомнете си Епизод 6 - ТУК.
