„Бабо, аз не мога да говоря“. „Можеш!“: Историята на Ники и неговата 84-годишна баба“
Един миг може да преобърне живота ти. Преди малко повече от 4 години Николай Пеев се качва в асансьора като обикновено момче с големи мечти, но съдбата му поднася най-голямото изпитание.
Той все още помни кошмарния момент. „Тъкмо се качвах от втория етаж, защото живеем на осмия, след което паднах долу.“
Това носи със себе си тежки последствия. „Много се притесних. Той ми се обади по телефона и ми каза: „Бабо, имам нужда от помощ“, а аз го попитах: „От каква помощ, бабо?“ Той не знаеше. И след това вече тръгнахме по доктори.“
Ники е диагностициран с лека умствена изостаналост. Това поставя неговата най-голяма опора в живота – баба му – пред още по-голяма трудност.
„Беше добро дете. Като всяко правеше белички и му се карахме, беше малко калпазанин. Той проговори много късно – чак на 4 години. Беше жаден за приятели, тъй като преди това не можеше да комуникира. За съжаление нямаше приятелчета“, споделя баба му.
„Когато завърши, започна работа във фабрика. Всички бяха доволни“, споделя 84-годишната Недялка, която изиграва основна роля в живота на Ники.
„Грижа се за него от 4-годишен. Трудно ми е наистина. Трябва да съм непрекъснато до него, да контактувам с него. А аз съм селска жена, има градина и трябва да се грижа за нея, защото в нашето село няма пазар. Има едно магазинче, но понякога работи, понякога – не. Той много ми помага, обръща градината и ми казва: „Бабо, няма да се притесняваш, аз съм с тебе.“
В края на 2024 година Ники преоткрива себе си и започва да се занимава с тенис благодарение на Българската федерация по тенис, Спешъл Олимпикс, Център за социална рехабилитация и интеграция „Св. св. Козма и Дамян“ и Министерството на младежта и спорта.
През тази година той достига до пето място на турнир в Швеция.
„Харесва ми тенисът. Той ми помага много. Беше ми трудно на турнира в Швеция, но имах подкрепа. Започнах да играя в Плевен, а след това в центъра „Св. св. Козма и Дамян“, където се грижат за нас“, казва Ники.
На 27 години Ники вярва, че скоро отново може да се върне към стария си живот.
„Искам да започна работа, да имам приятелка, семейство и дете“, споделя Ники, който се надява още догодина отново да може да работи.
„Трудно е да се справим. Пенсията е много малка. Нужно е хората с подобни трудности, интелектуални затруднения, да бъдат приобщавани и предприятия да им дават възможност да работят, дори на 4-часов работен ден. Ако не сме аз и баща му от време на време да му даваме пари, на него няма да му стигат и не знам какво може да стане нататък… Просто ще стане един крадец“, категорична е 84-годишната баба.
Според нея спортът може да помогне на Ники да се възстанови.
„Вярвам, че може да се възстанови. Спортът много му помага. Мисля, че ако не на сто процента, то на 90, може да се възстанови и да има добър живот“, казва още тя.
Въпреки че е на 84 години, баба Недялка е неотлъчно до своя внук и споделя хубавите и лошите моменти с него.
До преди дни обаче тя никога не е гледала как Ники играе тенис. Хората от Спешъл Олимпикс и Българската федерация по тенис правят и това възможно.
„Ники е мераклия. Казва ми: „Ела, ела, бабо да ме гледаш“. И аз какво да направя, зарязах всичко и тръгнах“, смее се тя.
За да стигне до Пловдив, Недялка трябва да измине път от своето село край Стара Загора, където транспортът отдавна е проблем.
„За съжаление обаче в нашето село няма вече автобуси, преди имаше и можеше да се стигне до Стара Загора, но сега такива няма от 2014 г. Ако се разболееш, нямаш никаква връзка. Обречени сме на бавна, жестока и сигурна смърт“, казва тя със смях.
Силната връзка на Ники с баба му си личи още при пристигането ѝ в Пловдив. „Моята баба е на 84 години и дойде тук, в Пловдив, за да ме подкрепи.“ А отговорът ѝ е кратък: „И винаги ще те подкрепям.“
„Тя е много горда с мен. Казва ми, че трябва да бъда номер 1“, разказва Николай Пеев.
„Много съм горда с него. Винаги ще го подкрепям в неговите начинания, в добрите, разбира се“, смее се баба Недялка.
„Аз му казвам: „Бабе, ти трябва да бъдеш готов, че ще останеш сам някога. Затова ще действаш, ще тренираш, ще четеш книги“, а той ми отговаря: „Бабо, аз не мога да говоря“. „Можеш!“, казвам му аз. Трябва да бъде по-спокоен. Гледам вечер, когато сме заедно, да разговаряме и да го подготвям за бъдещето, за да може да се устрои и да си оправи живота.“
„Искам баба да бъде жива и здрава. Винаги да бъдем заедно. Да сме щастливи и по-малко да се караме“, смее се той.
А накрая баба Недялка има послание към своя внук: „Ники, много те обичам, бабо. Не се отказвай от бъдещето си, спортувай и вярвай в себе си. Вярвай в хората, че наистина има добри хора. Благодарна съм на Пламен Петров и Даниел Петков.“
