Нарекохме го спасител. СПАСИТЕЛЯТ, когото Персиян мечтаеше да прегърне…
Спасителят, когото открихме.
"Здравей, спасителю!"
Така преди седмица започнах „Писмо до ТЕБ“. Позволих си да разкажа историята на Персиян Еленков през моите очи, през моето сърце.
В едни от последните редове написах:
"Добри човеко, дано си гледал, дано си прочел!
Дано се появиш!"
Минути след излъчването на историята в „120 минути”, си мислех – възможно ли е наистина? Възможно ли е да те открием? Та, те бяха минали повече от 5 години...
Та, защо не беше се появил досега? Дали пък не искаше да останеш анонимен, дали пък не наблюдаваше отнякъде Персиян, дали... имаше право.
Имаше, но така силно исках да успеем с Персиян… И докато развивах теории, и докато си мислех: Персиян ми написа:
„Имам чудни новини за теб. ОТКРИХ ГО. По-точно той ме откри.“
