„Осъзнах, че правя нещо съвсем дребно, но се случват велики неща. Ето например малкото момченце на съседите страдаше от синдром на Даун. Веднъж, то влезе в двора ни, носеше топка. Научих го как да стреля, как да играе с глава, малко от това, малко от онова.. Продължихме така месец или два..“
Думите принадлежат на един исполин в историята на футбола – Йохан Кройф. Ето и как продължава историята, разказана от Летящия холандец в неговата автобиография:
„Един ден се върнах от поредица гостувания с „Дипломатс“ и го видях да играе футбол с другите деца на улицата. Щом ме видя, детето изтича към мен, скочи в ръцете ми и се прегърнахме. Беше толкова щастливо, че може да играе с другите деца. Или по-скоро, че те му даваха да се присъедини към тях. Но дори простичкият факт, че то изобщо може да се приобщи към тях, ми даде огромна увереност, че правя нещо наистина добро. Тогава осъзнах, че като помагаш по мъничко - малко тук, малко там, - можеш да промениш живота на едно дете. Усилията са нищожни, а удовлетворението е огромно.“
Всеки докосвал се до деца със специални потребности, абсолютно всеки знае, че те имат силата да ни научат на много повече, отколкото ние тях. Да израснем покрай тях, да се смирим, да бъдем по-добри.
Те си заслужават! И да бъдат чути, и да бъдат видени! Напомнят ни, че да бъдем различни, е най-хубавото нещо!
В тази история няма да говорим за футбол. Ще говорим за спорт, но не за спорта, в който гоним победата на всяка цена. Ще говорим за общото, че между големите хора се крие в това да изпитват щастие от малките победи на другите.
„Всички ние сме толкова различни. Всеки живее в неговия собствен свят и най-важното за всички различни хора е да имат едно и също право на живот.“
Такъв урок по човечност ни предават Тина Димитрова и нейният „Специален отбор“. Тина е бивша баскетболистка на "Марица" Пловдив и "Септември". Тя е от онзи особен вид хора, които видимо горят в професията си.
Тя е една нестихваща енергия, повярвала, че там, където се срещнат баскетбола и едни специални младежи – всичко е възможно. Голямата й мечта е да види в спортните зали усмихнати, трениращи деца и младежи заедно, въпреки различията.
"Дълго време тези хора не са били на преден план, но има една дума в целия живот. Ние трябва да променим отношението си един към друг, към себе си, към работата. Тогава мисля, че нещата ще тръгнат в по-добра посока“, започва Тина и добавя:
„В началото бяха 8 деца. Сега са 28, който, когато може идва. Когато вкарат кош, се радвам, колкото и те, но моята цел не е това. Искам тези хора поне малко повече да могат да се оправят сами, защото това е голямата болка на техните родители. Какво ще се случи с тези деца, когато един ден останат сами?”
В запълненото си с множество ангажименти ежедневие, Тина намира своя отдушник. Преди 5 години тя и фондация "Паралелен свят" стартират проекта "Специалния отбор", чиято цел е интеграция на хора с увреждания чрез баскетбола.
Тина взима пример в Италия, където работи в продължение на 10 години. Събира група с деца и младежи с най-различни проблеми и увреждания. Отборът й покрива почти целия спектър на хора със затруднения – от детска церебрална парализа, синдром на Даун, аутизъм.
„Тези хора са щастливи и виждат смисъл да продължат. Всъщност моят учител и е Уилям Босели, който ми каза:
"Вие, нормалните хора, никога не виждате това, което имате, а винаги търсите това, което нямате".
Това страшно ме впечатли, тогава се разплаках. Поредният урок, който ми даде. Търсете, виждайте това, което имате, друго ще го постигнете.“
За 5 години отчита, че е постигнала много. И доказателство за това е щастието и вълнението на нейните възпитаници за всичко, свързано с баскетболната игра. По време на срещата ни с Тина и „Специалния отбор“, екипът ни получи най-хубавата изненада. Най-красивата картина, подарена от сърце, а не защото трябва! От специалните! Те са я нарисували! Цветна и пъстра точно като тях, и като мечтите им.
„Имаме момче, което вкарва много тройки и иска да учи актьорско майсторство. Уникален е! Танцува и пее. Има други, които мечтаят да си създадат семейство, да имат деца. На други мечтата е да се събираме по-често заедно, искат да отидем отново в Италия. Най-интересната мечта е на Денис, който иска да стане полицай и да носи оръжие, но знае, че оръжие не се дава така лесно. Иска да се вози на хеликоптер, дори е видял цената му, и сега иска да събираме парите за това негово изживяване", с усмивка разказва Тина.
Всичко, което Тина идва от голямото й сърце. Разчита на помощта на приятели, познати, някои родители. Със Специалния отбор не участват в проекти, не печелят пари. Защото, както казва в един свой цитат Стив Джобс:
„За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по различен начин. Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят!“
Този свят принадлежи на тях: на различните, на специалните шампиони.
Те са онези, които ни учат всеки ден, че много често малките, необикновени неща са онези, от които се ражда великото.
