15,20 м в сектора за троен скок, един опит на ръба на фаула, но останал в историята с олимпийското злато от Игрите в Сидни през 2000 г. и неподобрения повече от 20 години национален рекорд. Автор на всичко това е Тереза Маринова, която е следващият гост в рубриката ни "Българите на олимпийския връх".
"Смятам, че в този ден и този миг всяко друго място щеше да е провал. Бях изключително подготвена и самоуверена. Знаех, че ще стана олимпийска шампионка. Вярвах! Смятах, че мога да направя и невъзможното", казва днес шампионката.
Пътят към върха обаче не е толкова лесен. Особено в началото, когато основна спънка е... баща ѝ Мончо Маринов - рекордьор на България в бягането на 800 м.
"В началото бях много несериозна към моя спортен път. Баща ми казваше "От брат ти (б.а. - Цветомир Маринов е рекордьор на страната в бягането на 400 м) ще стане спортист, но от теб едва ли". Не беше детската ми мечта, но в момента, в който стана осъзнато желание, станах най-перфектият спортист на света", разказва Тереза Маринова в студиото на "Тази сутрин" и добавя:
"Баща ми не беше съгласен нито аз, нито брат ми да се занимаваме с лека атлетика. Заради това, което той сам е изтърпял. Спортът е едно тежко занимание. От една страна е искал да ни тества дали наистина искаме да се занимаваме със спорт, от друга - да не ни причинява това, което спортът може да причини. В началото с брат ми ходихме тайно на тренировка. Майка ми ни прикриваше и казваше, че ходим на занималня. Докато не се появиха вкъщи трима треньори, за да ме искат в спортно училище. Баща ми беше в шах!"
Само 13 месеца преди олимпийските игри в Сидни съдбата изпраща ново предизвикателство на Тереза Маринова. Тя е подложена на операция на крака.
