Четири часа сън. Достатъчно, за да презаредим батериите и да се отправим с много хъс към деня преди финала в Лига Европа. Нещата вървят по план. Подготвили сме изненади, ще ви покажем всеки ъгъл, всяко препятствие, разочарование и радост днес. Отново ще бъдете плътно с нас. Но... няма какво повече да се бавим, да влизаме в колата и да тръгваме!
Още в 07:00 нашият екип вече е на път. Отправяме се към Рибарския бастион – едно от знаковите места в Будапеща. За първи път ще видим трофея, макар и в уголемен модел. Висок е 5 метра. Изключителен. Докато гледаме и си мислим какво ли е усщането да си го спечелил, чувам позвъняване. Време е да се включваме. Да действаме.
Гледката на целия град Будапеща си заслужава. Но защо да оставям цялата тази красота само за себе си? След бърза комуникация по телефона – отново сме в бойна готовност.
Дали не чух някакъв звук? Да, от телефона ми е. Получихме потвърждение от УЕФА. След малко ще бъдем в съблекалните на двата отбора. Бързо събираме всички микрофони, кабели, статив и се отправяме към колата. Дестинацията е ясна: Пушкаш Арена. Ще бъдем в съблекалните преди дори двата отбора да са там. Достъпът ни до това специално място ще трае точно 10 минути.
Преминаваме всички проверки. 30 минути преди уречения час сме пред вратите, отвеждащи ни към съблекалните. Ще трябва да почакаме още малко. Времето тече много бавно, когато чакаш нещо толкова вълнуващо да се случи. 5 минути са изминали, а сякаш цяла вечност...
Виждаме колегите от Sky Italia, че тъкмо излизат от съблекалните, водени от отговорника на УЕФА. От доволните им лица разбирам, че ни предстои запомнящо се преживяване. Виждам, че стюардите правят наистина сериозни проверки. Всичко се преглежда от-до.
11:10 (12:10 българско време). Има около 20 минути до обедната ни спортна емисия, а нашият ред така и не идва. Куп въпроси преминават през главите ни. „Ами сега? Ако не ни пуснат навреме?”.
Виждаме вече Мартин – момчето от УЕФА, което бавно се приближава към нас. С въпросителната интонация (bTV?) получаваме потвърждение, че ни очаква и ще ни отведе до съблекалните. Подписваме бързо декларации, че носим отговорност за всичко, което можем да повредим, и пристъпваме към последната проверка.
Тъкмо започваме да събираме цялата техника, за да се отправим към съблекалните и... греда! Местият стюард, през когото трябва да преминем, се оказва бариера. В буквален и преносен смисъл! Без да говори английски, просто посочва, че няма как екипът ни да премине. Нямаме достъп до тази зона спрямо акредитациите, с които разполагаме.
Мартин започва пламенно да обяснява на охранителя на английски (през цялото време мисловно му пожелавахме успех в този тип комуникация), че нито един от всички екипи няма достъп до това място, затова именно той, имайки това право, може да бъде с нас. Отговорът е само един – посочване на акредитацията и определения брой зона, до която трябва да ни бъде позволено да преминаваме.
В тази неравна битка със стюарда Мартин потърси подкрепление. Идва първи, втори, трети, че дори и четвърти човек от УЕФА. Ръкомахане, посочване, обяснение. Всички „оръжия” на комуникацията влизат в сила. Но резултат няма. Засега. Или поне ние се надяваме да бъде засега.
В същото време виждам, че се задава следващият екип, който има запазен час – колегите от ESPN. Осъзнавам, че започваме да губми всички шансове не просто да се включим на живо от съблекалнята за емисия, а дори да бъдем там, по което и да е време. Поставям под напрежение и нашия продуцент – Цветан Баяслиев, когото държа в течение с нашия тежък казус.
А остават... няма и 5 минути...
И точно тогава... нещата се преобръщат. Силите на УЕФА се оказват ограничени пред езиковата бариера и нежеланието за комуникация на унгарския стюард. На метри от нас обаче има още един униформен служител. И решава да се притече на помощ. Успява да преведе на колегата си на унгарски целия казус. И битката е спечелена. Чуваме звука на служебната карта на Мартин, който потвърждава отварянето на вратите към съблекалните на двата отбора. Там сме, но времето ни ограничава. Трябва да побързаме.
Целият ни екип, който все пак запази самообладание в патовата ситуация, хуква към съблекалнята на Севиля. Всичко преминава по план. Вече съм набран по телефона, давам знак на оператора – Тони Петров, че след минутка сме в ефир. И започваме!
За да успея да се включа и от двете съблекални, съм подготвил и репортаж за унгарските инвестиции в спорта. Те имат 34 стадиона с държавно финансиране, ние... един за последните 13 години. Но... да се концентрираме върху случващото се на Пушкаш Арена.
Вече сме в съблекалнята на Жозе Моуриньо и Рома! След като рано сутринта имахме досег с макет на трофея в Лига Европа на Рибарския бастион, от УЕФА сега ни носят него – оригиналното отличие, за което двата отбора ще се вкопчат в здрава битка. Поставят го първо в едната, след това и в другата съблекалня. Решавам, че в ефир ще пренаредя схемата на игра на Рома, която е на таблото. Пък... ако реши, нека Специалния да си я върне в първоначалния вид.
15-те минути достъп, които имахме, заради всички забавяния и перипети, бяха 10. Но с помощта на коментатора – Никола Кацаров, майстора зад камерата – Тони Петров, и Миряна Мирочник, която и за този влог стоя будна до 5 сутринта, за да го монтира, нашият екип се справи.
Обедните приключения в Будапеща приключиха, време е постепенно да се подготвим за следващите. Май отново имам съобщение от УЕФА. Излизаме от Пушкаш Арена и веднага проверявам.
„Имате възможност за интервю с капита на Рома – Лоренцо Пелегрини. Моля, потвърдете, ако имате желание по време на стъпването на терена на отбора – да имате разговор с него”. Нямам нужда от повторна покана, разбира се. И точно тогава осъзнавам, че езиковата бариера отново с целия си блясък ще бъде не преграда, а разрушен мост между мен и Лоренцо Пелегрини. Лидерът на „вълците” говори само италиански, а моите познания на този език се свеждат до едно „Грацие!”.
На пожар обаче се появява колегата Данчо Грозданов. И той се превръща в нашия спасителен езиков сал! Имаме право на 3 въпроса, които скорострелно пиша на български на колегата ми, който владее италиански до съвършенство с молба бързо да се притече на помощ. Данчо отговаря на секундата. Готови сме, ще се опитам обаче да науча наизуст въпросите – не искам да гледам от телефона, докато говоря с капитана!
Имаме 2 свободни часа. Колко пък да са свободни, като ти предстои среща с подобен футболист, а нямаш понятие от италианския? Докато за пореден път прочитам и произнасям трите си въпроса на италиански, получавам ново съобщение от УЕФА – ще имаме още едно специално интервю. Е, няма да бъде със Специалния Жозе Моуриньо, но ще бъде достатъчно специално – Иван Ракитич. Предвид това, че е хърватин, комуникацията ни ще бъде доста по-лесна. Отдъхвам си за момент.
След бърза, но успешна проверка дали имаме връзка от коментаторското място, където ще бъде Никола Кацаров, виждаме, че всичко е наред, затова слизаме на позицията си долу, до терена.
Ето че Рома пристига на Пушкаш Арена! Тъй като нямат тренировка, а само посещение на стадиона, Жозе Моуриньо се появява на терена за не повече от 15 секунди и отива на пресконференция. В същото време чувам българска реч в близост до себе си. Глас, който на секундата можеш да познаеш.
Да, той е. Христо Стоичков! За своята телевизия Камата – в ролята си на журналист, също ще отразява финала на Лига Европа. Стоичков е на малко повече от 5 метра от нашия екип.
20 минути по-късно Жозе Моуриньо отново се появява на терена, преминава покрай всички журналисти, поглежда ни и нас и се отправя към своя приятел – Христо Стоичков. Ето че футболистите на Рома също излязоха, за да се докоснат до това прекрасно съоръжение. А как ли ще изглежда в деня на финала...
Ето че се задава и техният капитан – Лоренцо Пелегрини. Време е за интервю. На италиански... Или... поне колкото може да бъде от моя страна на италиански. Докато операторът ни – Тони Петров, настройва камерата си, споделям на капитана на Рома, че се надявам, че все пак ще разбере въпросите ми. Пелегрини с усмивка казва, че неговият английски вероятно е на същото ниво. Важно е, че ще говорим на общия ни език – този на футбола.
Първи въпрос. Добре, изслушва ме внимателно Лоренцо. Отговаря. Тикче, справихме се. Добро начало. Вторият въпрос... как пък съм го измислил... 3 изречения. Ще се справим някак. Зададен и отговорен. Добре, време е за последния – и той минава без особени грешки. Произнасям с увереност думите, но нямам никаква представа какво точно ми отговаря. Лоренцо Пелегрини се усмихва и интервюто ни приключва. Надявам се, успешно.
Встрани от всички тези емоции, е време и за включването в централна спортна емисия. След като си „проговорил” италиански... сега е лесно. Това вече ми е познато. На фона на останалите футболисти на Рома споделяме за разликата в подготовката и настройката на двата клуба. Добре, и това мина, остават интервю с бившия футболист на Барселона, Иван Ракитич, и включване за късна емисия от тренировката на Севиля.
Естествено, култовият коментатор, но в момента мой продуцент – Георги Попвасилев, вече е подпалил телефона ми с въпроси кога, какво и как ще се случи. Като истински немски възпитаник иска да знае всичко кога, какво и как се случва.
Докато с екипа обсъждаме преминалото интервю – един по един излизат футболистите на Севиля. На фона на лекото забавяне от страна на Рома – тук всичко върви по план. Тъкмо Иван Ракитич се подготвя да застане срещу мен, вижда Христо Стоичков и, разбира се, отделя сериозно време и внимание на легендата ни. Връща се при нас, давам му микрофона, с който той да отговаря на въпросите му. „Ще имате разговор с още един българин!”, шеговито казвам на Ракитич. Интервюто мина чудесно, хърватският футболист и пред нас сподели колко се възхищава на Стоичков.
