Бамбали е град, разположен в южната част на Сенегал. Населението му е около 20 000 души и се препитава основно с риболов и банани. Пътуването до столицата Дакар отнема около 7 часа, а заради географското разположение по пътя трябва да бъде прекосена Гамбия.
Разбира се, че хората там са бедни. Но едно местно момче е твърде решено да им даде всичко, което той самият не е имал.
Името му е Садио Мане. Нападателят на "Байерн", носителят на първия приз на името на д-р Сократес.
Наградата беше учредена пред септември. Идеята е с нея да бъдат отличавани онези значими фигури във футбола, които осъзнават и реализират своята социална ангажираност.
"Защо да искам 10 автомобила, 20 диамантени часовника и два самолета? Как това би допринесло за света? Бях гладен, работех на полето, играех бос и не ходех на училище. Днес мога да помагам. Предпочитам да строя училища и да осигурявам храна и дрехи на бедните".
Тази фраза на Мане е показателна за изключителната му философия. Той наистина печели много, много пари. На 30 години се е утвърдил като един от най-добрите футболисти в света. Негова заслуга са училище със 17 класни стаи в Бамбали и местната болница, която обслужва и 34 околни града. Също така пощата. И джамията (баща му е бил имам).
Но това не е всичко. Садио оказва директна финансова подкрепа всеки месец на нуждаещите се семейства и осигурява стипендии за най-добрите ученици.
Той неизменно се прибира в своя дом при голямото си семейство. Абсолютно неотклоним е от социалната си мисия. Когато Orange му предлага спонсорски договор, условието е компанията да изгради мрежа в и около Бамбали.
"Аз съм обикновен човек. Не съм перфектен, но е важно да бъда добър пример за младите".
Историята на Садио е за момче, толкова бедно, че рита портокал вместо топка. Майка му го мисли за луд, когато й споделя, че мечтае да е футболист. Един ден бяга от вкъщи чак в Дакар, но не успява да заиграе в местен отбор, защото полицията го открива и връща у дома...
В крайна сметка се озовава в тренировъчния център Generation Foot. Играе със стари изпокъсани обувки и без подходящ екип, което предизвиква известен скептицизъм у мениджъра Пармалин Диата. Но след 4 гола за едно полувреме съмненията са разсеяни. Следващият по веригата е Оливие Перин - ловец на таланти от Метц. Останалото е история.
Бащата на Мане умира с остри болки в стомаха и заради липсата на адекватна медицинска помощ. По онова време в района болница просто няма. Сега вече има. "Не искам да давам обещания и само Бог знае какво предстои, но образованието и здравеопазването трябва да бъдат основни приоритети за нашето поколение", обяснява Садио при последното си посещение в родния град. Местните непрекъснато прекъсват речта му с аплодисменти.
И така, защо наградата носи името на Сократес?
"Успях да видя двуличието на обществото, в което живеем. Ако хората нямат сили да изричат истината, ще го правя вместо тях". Магьосник на терена, бунтар извън него. Отишъл си от този свят едва на 57 след системна злоупотреба с тютюн и алкохол.
От световното в Испания минаха 40 години, но онази Бразилия е незабравима. Не спечели титлата, но даде на света Фалкао, Зико, Едер... и Сократес. Онзи висок атакуващ халф с неразгадаеми ходове. Който след края на футбола се отдаде на бутилката, но също така на рисуването, музиката и журналистиката...
"Може да печелите или може да губите, но винаги с демокрация". С този банер излизат футболистите на "Коринтиас" на турнир в Сао Пауло през 1983 г. "Когато стъпихме на терена, знаехме, че участваме в нещо повече от обикновен мач Борихме се да си върнем свободата", спомня си Сократес.
