Българската художествена гимнастика е еталон още от началото на този спорт! През различните изисквания и правилници, родните специалисти винаги са оставали едни от най-търсените по цял свят, а почеркът им се отличава!
На Световната купа в София видяхме композициите на французойките. Те определено са сред онези, които приковават вниманието на зрителя - нежни, красиви, отличаващи се.
Причината е ясна - в тях има българска намеса. Вече повече от 12 години Александра Конова изгражда и развива талантите на Франция. А трудът ѝ вече дава резултати.
"Изцяло тук съм формирана. Работих като треньор в клуб "Илиана". Всичко, което знам, е благодарение на моята практика в България. Опитвам се да адаптирам стила според гимнастичката и нейния темперамент, но базата ми е тук. Новият правилник ме вдъхновява. Обичам да работя с фантазия. За мен художествената гимнастика е нещо средно между изкуство и спорт. Обичам това, което правя и изразявам себе си. Всяка една композиция е обяснена и направена според музиката. Имаме доста конкретни изисквания в артистичната оценка. Там гимнастичката трябва да повдига вежди, ако щете. Нашата школа е известна с артистичната си страна. В клуб "Грация" и клуб "Илиана" много държаха на артистичността и съм изградила този усет. Опитвам се да покажа момичетата различни, запазвайки собствения им темперамент", разказва тя.
Нейната гимнастичка Елеонор Кабюре печели мястото си в ансамбъла на Франция. Този същият, който стана шампиона на Световната купа в Гърция. Самата Конова е треньор на двете титулярни индивидуални състезателки – Маел Мийе и Лили Рамонаско.
Френската ѝ авантюра започва преди години.
"Бях поканена за много кратък период. В началото отидох като заместник за 3 месеца и останах. В моята глава не е стоял въпросът "Ще емигрираш ли завинаги?". Някак си все едно забавям своето завръщане в България. Сега съм много щастлива там, семейството ми е там. Във Франция художествената гимнастика не е толкова популярна, колкото в България. Трудно ми е да обясня, че тук този спорт е нещо като религия. Френските гимнастички са суперизпълнителни, много ми вярват. С дисциплината никога не съм имала проблем, много са работливи и са пристрастени към това, което правят. Обичаме това, което правим и се "заразяваме" една-друга ежедневно. Усещам, като се събудя, че имам желание да отида в залата. Там те ми се усмихват"
