Боряна Калейн. Толкова сила, побрана в крехкото тяло на едно разкъсващо сама себе си от колебания момиче. Нейната 2024 година я прероди. Преобърна я. Из основи.
Разтърси я. Завинаги.
Изнесе ни урок. По живот.
Нейната година събра в съвършена шепа и най-миниатюрните парченца от години депресираната ѝ душа. Усмихна ѝ се. И я възкачи на трона, който никой, никога не ѝ отреди. Дори в изблик на човещина. Просто ей така.
За да окуражи едно разбито сърце.
Но този текст не бива и няма да е дом на тъгата. Напротив. Този текст е в чест на "кралицата" от Париж. Нейното име е едно-единствено:
Снимка:
Getty Images
На олимпийските игри в Париж Боряна Калейн осмисли всичките години, които посвети на художествената гимнастика. Измерено в житейски мерни единици, това си е цял един човешки живот. В Париж, Боряна взе сребърен медал в многобоя, но с цената на най-искрящото злато.
Мигът на триумфа:
9 август 2024 г.
Париж (Франция)
На 9 август в Париж, Боряна Калейн стори немислимото - стана олимпийска вицешампионка по художествена гимнастика в индивидуалната надпревара на многобоя. Върховният миг в кариерата на това 24-годишно дете с крехка душа, но със могъщата сила на воин, дойде неочаквано.
Никой не слагаше Боряна Калейн в сметките за медал. Нито от българска страна. Нито сред специалистите в световен мащаб. В центъра на вниманието беше едно друго деликатно създание с вид на съвършена кукла - Стилияна Николова. И както обикновено става в живота, психиката на фаворита изгърмява точно, когато го сочат за победител преди победата.
А Калейн, избутана в сянката, оставена в сумрака, превърната в събирателен образ на вечните съмнения, че и този път няма да издържи, че и този път нервите ѝ ще я повалят, изгря. Изгря по начин, по който ни остави без думи.
И също като Карлос Насар, без дъх.
