Най-голямата победа на Боряна Калейн (ВИДЕО)

"За първи път влязох точно през този вход. Първата ми мисъл беше – колко е голяма залата, не бях влизала е толкова голямо помещение. След това беше първата ми тренировка с децата.

Tова са едни детски спомени, които завинаги ще живеят в мен. Това, което винаги ще пазя е любовта към гимнастиката и мисля, че това е двигателят към всички мои успехи."

Днес Боряна Калейн прекрачи прага на зала Левски Триадица. Върна се там, откъдето беше започнала.

Бяха изминали 18 години.

Върна се детските спомени. В годините, в които 5-годишното момиченце, е проходило в спорта. Погледна към в залата, в които беше минал живота й. Залата, в която се беше трудила час, след час, ден след ден. Зала, превърнала се в неин дом. Но и стени, и килими мразела неведнъж през всички тези 18 години. Защото понякога е трудно, много трудно. Безнадеждно трудно.

Снимка: Анна Недкова, БФХГ

Остава, за да може днес отново да прекрачи прага на залата, но този път като олимпийска вицешампионка.

"Това е нещо, за което 20 години човек мечтае. Нещо, което доказва, че няма нещо, което няма как да се случи, че не е невъзможно. Нещо, което той самият не е вярвал, че може да постигне и е много далечно и в най-точния момент е успял да се събере."

Секунди след последното си съчетание в Париж, знаейки, че вече е сребърна медалистка от олимпийски игри – Боряна определи представянето си като: "Най-доброто състезание в живота й".

Калейн пред bTV: След Токио мислех, че няма да успея (ВИДЕО)

"Паденията са трамплин в живота", разсъждава сребърната медалистка от олимпийските игри

Самата аз пред екрана, гледах и слушах невярващо. На 23 години, след 18 години в залата, тя е прави най-силното си състезание. И по-важното успяла е да го покаже на целия свят!

Снимка: Анна Недкова, БФХГ

"Това е нещо, за което 20 години мечтаех. Нещо, което доказва, че няма нещо, което няма как да се случи, че не е невъзможно. Нещо, което той самият не е вярвал, че може да постигне и е много далечно и в най-точния момент е успял да се събере. Аз играх така все едно това е последното и най-важното състезание за мен."

Преди време Боряна беше на една крачка от това да каже "Край". Край на спорта. Край на голямата олимпийска мечта. Сигурно е искала да избяга от залата, от художествената гимнастика. Емоциите понякога завладяват. Питаш се защо си си го причинявал толкова дълго.

Продължи да четеш