на живо

"Цял един живот, в който съм мечтала за тези 12 минути"

Г-жо Раева, благодаря, че никога не бяхте доволна и винаги искахте още от мен, признателна е Боряна Калейн

 

Среброто ѝ отива. Тя самата каза, че харесва повече среброто от златото. Боряна Калейн е Кралица. Сбъдна най-голямата си мечта. И сега вече може да се наслаждава... На живота, на рисуването, на всичко...

Спечели среброто в Париж на 9 август, а 11 дни по-късно се обърна към феновете си в социалните мрежи.

"Приключи едно дългоочаквано от мен състезание... и то как! Сбъднах детската си мечта да спечеля медал на най-големия спортен форум.

18 години подготовка в залата за два състезателни дни или по-точно 12 минути игра. Цял един живот, в който съм мечтала за тези 12 минути.

Снимка: Getty Images

Борила съм се, плакала съм, надявала съм се, разочаровала съм се, на моменти даже не виждах смисъл... но не спрях да опитвам. Когато нещо не се получаваше винаги търсех проблема в мен. Опитвах да разбера къде съм бъркала, променях себе си и опитвах отново.

Вярвах, че усилията ми ще бъдат възнаградени, че живота ми предоставя трудности, за да ме подготви за нещо по-голямо и важно. Дали беше лесно? Отговора е не. Нещата, които си струват никога не са лесни и обикновено не стават бързо. Но пък на 100% мога да кажа, че не съжалявам за нищо, което ми се е случило. То ме е направи по-силна и ми помогна в най-важната битка - тази срещу мен самата!

Снимка: Lap.bg

На това състезание си бях казала, че нямам какво да губя. Можех само да спечеля. И за да съм честна, това бяха най-трудните 12 минути в живота ми. Напрежение, лични очаквания, вълнение, надежда... емоции, които трябва да бъдат изключени, защото пречат. Бях си казала, че ще докажа на себе си, че имам пълен контрол над емоциите си и няма да завися от тях в най-важния си момент. Успях, но благодарение на хората до мен стигнах толкова далече!

Снимка: Getty Images

Благодаря на личния ми треньор през тези 18 години - Марияна Памукова! Вие никога не спряхте да ме подкрепяте и да вярвате в мен. Благодаря на Бранимира Маркова и Ефросина Ангелова - главните треньори на националния отбор, с които съм работила и които ме доизградиха като състезател! Благодаря на Илиана Раева и БФХГ, че винаги са ми осигурявали необходимите условия, за да мога да си върша работата професионално!