2050 м надморска височина! Нищо друго освен тишина и... стиховете на Христо Ботев, които кънтят в главата ми:
„И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена...”
Те са 10 и са прекрасни. Всяка една от тях носи онази неземна красота – тънка снага, дълга коса, чародеен поглед, който замайва. Любомира, Снежана, Теодора, Стефани, Камелия, Елена, Лаура, Симона, Мадлен Сергеева и Мадлен Радуканова. Те правят първи крачки в големия спорт, но стъпват с увереността на златни медалистки.
Така и трябва! На това ги учат треньорите. Те трябва да заслужат мястото си на подиума, но за да стигнат дотам, е нужно първо да мислят все едно около врата си имат цял куп златни медали.
Момичетата се трудят и това си личи. Вън е 4 градуса, вали лек дъжд, а нито една от тях не се оплаква. Не че не искат, не че са свикнали... Просто лошото време не може да ги спъне към целта.
Примерът вече е даден – златните момичета от Измир постигнаха една от най-големите победи. Те успяха да си извоюват едно рядко прозвище в България, което няма връзка нито с медалите, нито и изпълненията им. Любимките на народа! Едва ли е имало човек, който дори тайно не е проронил сълза заедно с Ренета Камберова, която заяви, че Цвети Стоянова за тях е част от семейството и оставането им в Израел за европейското първенство не е предателство. Кой ли не е скачал от радост, докато позираха с бронза на почетната стълбичка в Рио?
Целта обаче е друга – нито 82 медала, с които да надминат „каките”, нито злато от олимпийски игри. Тези материални награди са само статистика. Целта е да се представят достойно. Трудно, но постижимо.
Особено за тези момичета, които вървят по утъпкания път. Ансамбълът по художествена гимнастика вече не е експеримент, нито просто добра идея. Тези гимнастички са институция и еталон за добра работа. Затова и младите девойки на Белмекен се готвят за нещо повече от участие в състезания.
С подкрепата на страхотния екип от професионалисти те правят първите си крачки в живота на любимките на народа. Вдигнали високо глава в дъжда, те навлизат в свят, в който имената им ще бъдат скандирани от препълнените зали. А специалистите до тях имат мисия - да ги предпазят от главозамайване. И ДА ГИ НАПРАВЯТ ОТБОР!
„Целта не е ти да хвърлиш бухалката както ти е удобно, а така че на твоята съотборничка да ѝ е удобно да я хване”.
Думите са на Цветелина Кирилова – „майката” на младите гимнастички. Тя е тази, която говори с умиление за всяка от грациите, а след това се обръща, за да даде отново със строг глас наставления за тренировките.
В залата момичетата влизат с Михаела Маевска – техен идол, златно момиче и пресен пример за триумф. Тя също не жали нито усилия, нито съвети, за да направи наследничките си по-добри от самата нея.
И колкото и нелогично да звучи, Ботев отново изплува в главата ми по време на тренировката в силовата зала.
„Тоз, който падне в бой за свобода...”
Не! Нищо не е толкова драматично! Те не падат! Сега е моментът да летят! От Белмекен до световния връх!
