на живо

Тестът е валиден, а Боби е невинен

Ако забравим 1994 година, защо въобще да си спомняме за Йордан Лечков?

БГНЕС

Шегите за националите наводниха форумите и социалните мрежи веднага след поредната тридневна епопея, приключила със 7 допуснати гола и само един точен удар за 180 минути, при това отправен от дузпа. Някои от майтапите по традиция отминаха границата на добрия вкус, но други бяха наистина забавни. Например закачливата рима „Тестът е валиден, а Боби е невинен”, позната от една нашумяла преди време реклама на тест за бременност. В оригинала невинният любовчия се казваше Жоро, но това няма особено значение.

Алюзията е съвсем на място – разни бобита оправят футбола ни по всички възможни начини, но той упорито не зачева и си остава все така ялов. Всеки следващ тест го доказва по все по-категоричен начин. Въпреки това опитите продължават.

На всички вече ни втръсна от отчайващи статистики и черни серии, но няма как да не отбележим фактите. От 2010 г. насам балансът на националния отбор във всички мачове е 16 победи, 12 равенства и 26 загуби. Освен това не бяхме получавали 21 гола в 5 мача от цели 82 години насам. От всички отбори в зона Европа на световните квалификации с по-слаби защити са само Лихтенщайн и Гибралтар.

Това е цифровото изражение на катастрофата. За съжаление далеч по-ужасяващ е нейният морален аспект.

Едва ли сте забравили изявлението на Борислав Михайлов след инфарктното 4:3 над Люксембург. Онова с цикъла и блясъка в очите. Та тогава Боби бе готов да говори цяла нощ, каквото и да го питат. Пошегува се, че всичко е наред, защото сме първи в групата. А може би не се пошегува.

Президентът на БФС обаче избра съвсем различен подход на връщане от Стокхолм. Подпали като Боби Турбото и избяга от журналистите на летището. Този път нещо не му се приказваше, вероятно защото изтървахме лидерството.

За сметка на това заместникът му Йордан Лечков винаги е на линия. Особено щом трябва да ни призове да забравим за 1994 година и да приемем, че сме аутсайдери. Ние вече го приехме. Обаче ако забравим 1994-а, защо въобще да си спомняме за гениалния плешивец? А за вратаря, отчаял мексиканците?

Умишлено досега не стана дума за селекционера и футболистите. Преди мача с Франция тръгнаха дежурните (и леко банални) сравнения колко струват двата отбора. По-важно е да се отбележи, че нашите вече струват по-малко дори от фланелките си. Онези същите фланелки, изпъстрени с шевици, лъвове и прочее патриотични символи. Ефектът „грабвайте телата” не сработи, а двете тежки гостувания приключиха досущ като Априлското въстание – с разгром. Но без героизма.

При подобен тежък провал мениджърският екип има само два варианта. При първия предприема спешни реформи, а мерките се оповестяват публично. При втория оставките се депозират още при пропуска на Попето.

Представете си какво ще ви споходи, ако системно оплесквате всичко възможно в работата си, а накрая вдигнете рамене и промълвите „свиквайте, така ще бъде”. Уволнението ви е по-сигурно от шведска тройка в мач с български абонати.

Обаче Боби винаги е невинен. И освен това избяга. Хвани го, ако можеш.

Снимка: bTV