Хора – много. Личности малко. Тези, оставили следа, са малцина. Сред тях е Дан Колов – Балканския лъв. Две сърца, туптящи в тялото на великия българин. Едното – на жестокия непобедим борец. Другото – на добродушния Дончо Колев от село Сенник, който е един от най-големите дарители на следосвобожденска България. Дан Колов - човекът, който обичаше България и никога не я предаде!
Дончо Колев, каквото е истинското име на великия борец, е роден в севлиевското село Сенник, през 1892-а година. На 5 губи своя баща. Поради затрудненото положение в своето семейство напуска България и, ненавършил 13 години, работи като градинар в Унгария. На 17 вече е в САЩ, където съвсем случайно открива своето призвание - борбата.
"В малкото градче Хометенд, в една стоманолеарна работят. Той носи сам самите железопътни релси. Отивайки в градчето, виждат цирк "Виктория". Отиват на цирк със Стоил и решава той да се бори, защото те го предизвикват. И му казали, че 100 долара ще работят цяла седмица, а той ще ги вземе за много малко време. Техният шампион е бил гвоздеят на програмата, който не е бил побеждаван до момента, докато не се появява дядо Дончо.“, признава Иваничка Петрова – уредник в къща-музей "Дан Колов“ – село Сенник.
Ненадминатият борец – Дончо Колев, не спира да печели и добива световна популярност. Бори се на 5 континента и в цялата си кариера има повече от 1500 изиграни срещи. Почти всички от тях завършват с победа. На великия борец неколкократно му е предлагано да получи американско гражданство, но той отказва с думите: "Чувствам се силен, защото съм българин!". Дончо Колев единствено склонява да смени своето име, когато излиза на ринга. Дан Колов.
Борецът е имал стотици впечатляващи срещи, но една остава над всички.
"Целта му е била Джики Хиген, който е бил племенник на Императора. Тогава е щял да присъства и Императора. Бил е 30-хиляден стадион, на който ще се борят. Той е казвал: "Целта ми е кумирът на самураите!". Когато започва самата им среща и Хиген е имал една хватка – "Смъртоносна ножица". Бил е пред задушаване. Чува: "Бай Дончо!". Отваря му единия крак и го сгъва и му счупва гръбнака. Оставя го на тепиха неподвижен.“, коментира Иваничка Петрова.
След впечатляващата победа Дан Колов напуска ринга с полиция. В хотелската си стая като по чудо се разминава със смъртта. Вижда през прозореца да навлизат с ножове.
След повече от две десетилетия на славни победи из целия свят, Дан Колов решава да се завърне в България. В родината си е посрещнат като герой.
И до днес в очите на 91-годишната Янка Балканска, която е племенничка на бореца, се вижда той, Дан Колов. Възрастната жена си спомня с умиление за неговото прибиране от чужбина, когато тя е едва на 5:
„Когато си дойде при нас и вече борбите му останаха назад, а тук гледаше нашия живот. Като че ли беше слязъл Балкана. С каруци, с коне, с магарета. Улиците пълни. Аз се качих на стълбата. Исках още по-високо да го видя, щото съм ниска. Паднах от най-високото надолу. И той тича към мен. „Чакай, Янке. Какво става? Ти падна!“ Дядо Дончо за мен е много добър човек. Той обичаше всички хора, но нас: най-много. Които го гледахме, които живяхме с него.“, спомня си племенничката на легендарния борец.
Баба Янка, която е бивша учителка по история, и до днес разказва с емоция за своя чичо. Когато учениците са я питали „Кой е Дан Колов?“, то патетичният отговор на неговата племенничка е красноречив – „Борец, но с богата душа!“
Завърнал се в България, Дан Колов показва другата част от себе си. Не на непобедимия борец, а тази на човека с голямо сърце.
Със спечелени средства от борбите си по света, той дава пари за закупуването на първия самолет за българските пощи, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица, дарява и за спортните клубове в страната.
Клубът по борба в Севлиево, носещ името на бореца, и до днес продължава да създава и възпитава тях – следовниците на големия Дан Колов.
„Ние го чувстваме наш. Посветили сме му и турнира „Млади данколовци“ и на всичко, свързано с чествания към него, се отзоваваме. Когато ние провеждаме турнира, всички отбори в почивката отиваме в селото, посещаваме музея, посещаваме гроба и след това се връщаме надъхани за финалите в турнира. Всичко, което е свързано с Дан Колов не може само да ни амбицира, то е и отговорност. Амбицията е голяма, но по-голяма е отговорността.“, коментира Димо Панчев - треньор в клуба по борба „Дан Колов“ – град Севлиево.
За 9-годишния Даниел Маринов, трениращ борба, той е пример и допълнителна мотивация: „Искам да стана толкова добър, колкото и Дан Колов. И даже и по-добър от него. Ходил съм и на паметника, и на неговата къща. Тогава много се надъхах – когато му видях къщата и там всичко негово. Още повече ме вдъхновява – да стана още по-добър.“
Днес обаче пред нас стои една не по-малко важна задача – да опазим не само спомените, но и материалното наследство на Дан Колов. А за това са нужни действия. Къщата-музей на великия борец се нуждае от ремонт на топлата връзка. Сред инициаторите за придаване на нов съвременен вид на музея е Тихомир Благовестов – бивш световен шампион по самбо. С общи усилия вече е ремонтирана кино стаята в музея, но за топлата връзка трябват още средства.
„Боли ме и затова взимаме някакви действия, с които да го оправим. Без значение колко време и какво ще струва. Често като малък дори съм тичал до там. Аз живеех в град Севлиево, оттам започна моят спортен път. Често тичах до Сенник. И така си стоях самичък, до гроба на Дан Колов, до паметника. Изпитвах уважение и исках да се докосна до духа. До неговия дух."
"Някак си там се зароди всичко. Реших да дам някакъв принос към това нещо, а не само да поемам като заряд. 2015-а направих тази група с цел да съберем тези хора, които реално усещат това дело и личността Дан Колов. Всеки, който се е почувствал докоснат до това нещо, той е там. Той остава в мен и в моето сърце с това, че е личност повече, отколкото като спортист, но двете неща не мога да ги разделя. И в едното, и в другото той е съвършен. Ако ги поставим на кантар двете неща, мисля, че е личността.“, споделя инициаторът за променяне на облика на музея в Сенник – Тихомир Благовестов.
Организирана е и дарителска кампания за набиране на средства за създаване на восъчна фигура на Дан Колов и неговата майка Янка. Нужните средства са 24 000 лв. Със задачата да „съживи“ великия борец се е заел скулпторът – Борис Борисов, заедно със своя екип:
„Аз съм правил доста портрети и посвикнах. То е малко като актьорска игра. Посвикнах бързо да бъда в обувките на някого. Трудно е, както всяка една фигура, която се прави. Всеки един портрет. Влизането в него, в характера му. Хубавото е самото удоволствие от работата. И когато постигнеш нещо. То сам го усещаш. И вече накрая, когато публиката го одобри, това е най-доброто. Твърд, силен характер, като човек, свързан със земята. Той е селянин в добрия смисъл на думата. Той е свързан с България, та именно поради това е хубаво да бъде направен заедно с майка си. За да се постигне връзката, контакта на Дан Колов с България. Да не бъде просто една фигура, която стои. По този начин, когато вкараме майката и отношението, ще се създаде композиция.“
Скулпторът Борис Борисов е категоричен, че най-важната награда би била да види удовлетворението на хората, които гледат неговите творби:
„Когато правихме паметника на Иван Хаджийски в Троян, дойде дъщеря му и внука му на откриването. И тя се разплака и ми каза: „Това е моят татко!“, което за мен беше страхотна награда. Надявам се и сега по този начин да въздействат нещата. “
„Като че ли сега ще го видя. Тъй ми е близък, тъй ми е мил, че като ще отвори вратата и ще влезе. Такова усещане имам. Че ще се върне.“, казва 91-годишната баба Янка, очакваща с интерес да види восъчната фигура на Дан Колов.
В последните мигове на бореца до него е племенничката му – Янка Балканска, която заедно със своята сестра и един от най-верните приятели на бореца – Хари Стоев, виждат последната схватка в живота на Дончо Колев. Тази с нелечимата през 40-те години туберкулоза.
„Хари отвори вратата и вика: „Дончо, Дончо, стой!“ Той обаче взе да опъва ръце назад към леглото и да падне в леглото. С кака сме двете зад Хари Стоев да гледаме какво ще стане. Хари Стоев вика: „Свърши! Янке, свърши вече дядо ти!“. Той както протегна ръце да хване Хари, тъй падна назад на леглото. Само се опъна назад и ни дума на никого.“, спомня си с детайли този момент баба Янка.
За да изпратят Дан Колов в последния му път, в Сенник се стичат хиляди. Траурното шествие започва от родната му къща до църковния двор, намиращ се в другата част на селото.
На 27 март 1940 г. голямото сърце на Балканския лъв – Дан Колов, спира да бие. Ненадминатият борец е погребан в двора на църквата в Сенник, с изглед към Стара планина, за да са един срещу друг и да се гледат - Балкан с Балкан.
Гробът му е само мястото, където почива тялото на Дончо Колев. Но духът му е жив. Дан Колов продължава да е здраво стъпил на българската земя: непобедим и вечен символ на несломимия български дух.
Можете да помогнете за ремонта на къщата-музей на Дан Колов с дарение по:
