Любослав Пенев даде едно от най-емоционалните си интервюта в своя живот. Направи го в предаването 120 минути. Ето част от най-скандалните откровения на Пенев.
-Чувстваш ли се мъж под прицел?
-Зависи кой ме обстрелва. Ако е от НАСА, ще е трудно, но в момента е окей.
-Преди няколко дни каза, ти си Любослав Пенев, а не послушко?
-Както казвам Любо Пенев, казвам, че се познавам доста добре. Не съм на 18 или 24 години. Като казвам Любо Пенев - сериозен човек, работохолик, искрен, честен, много прям. Обичам чистите и открити дискусии. Обичам да слушам хората, да чуя другото мнение.
-Някой карал ли те да слушаш?
-Като каззвам послушко, това означава треньор, който е абсолютно зависим от неговите началници в кавички, директори в бордовете и т.н. Вземи този, вземи онзи, пусни го този.
-Това имало ли го е по твое време?
-Аз не го позволявам, аз съм изключително дисциплиниран. При мен има йерархия, а не анархия. Има само един началник, това съм само аз. Прав, крив, дали успявам, не успявам, но това е начинът и фолософията.
-Чувстваш ли се предаден, след като се случи това от миналата седмица? Имало ли е предателство срещу теб?
-Аз нямам такава информация. Ако някой има, защо ме освобождават мен, а не футболистите, например. Хубаво е да отворя малко темата и да продължа. Ако нещо съвпадне с твоите въпроси, окей. През тези една, две, три или четири седмици четох, гледах, слушах доста изказвания. Веднага ще бъда по-конкретен, защото няма смисъл да си губим времето. Не съм съгласен и не приемам критиките от хора, които не са играли организиран футбол, не си били в тази същинска тема. Например - Венци Стефанов. След като разказват истории и търсят медии и камери, тичайки и спринтирайки.
-Кой спринтира?
-Започваме с изказване - мен ме е срам да гледам националния отбор (б.р. - има предвид изказване на Венцеслав Стефанов). Признавам, играхме слабо, не се представихме на нивото, на което се очакваше. Може би го е било срам, тъй като е нямало футболисти от неговия отбор в националния. Когато преди две години имаше футболист предполагам, че не го е било срам. Друг член от Изпълкома казва - аз не разбирам. След като не разбираш, може да ми говори за джипове, коли, мотели, интериорен пакет, цолаж на джантите (б.р. - визира Атанас Фурнаджиев). Но няма как тези хора да търсят медийното пространство и да правят оценки на моята работа. Не само той, но и другите, са лицемери, двуличници и т.н. Стигаме до третия човек - ще изброя пет човека. Един казва, аз не разбирам, имам икономическо образование. Тогава ти можеш да говориш за производство на хапчета (б.р. - визира Кирил Домусчиев), какъв цвят да бъде, размер, големина. Нали така. Аз съм го виждал в чужбина, той е много нисичък в чужбина, минава така лекичко, тихичко, промъква се. Няма нищо лошо. Аз не приемам тези, които никога не са се занимавали с футбол. Добре, браво на Домусчиев, отбор в Шампионска лига. Помагайте, спонсорирайте, но когато говорите за футбол, се консултирайте.
Всъщност, към момента продължавам да съм селекционер, нямам информация да съм уволнен, сменен. Не приемам и не съм съгласен тези хора да решават и определят политиката на футбола ни. Те не трябва да обелват думичка. Говорим за Домусчиев - ти не знаеш какво означава кондиционна подготовка, какво е координация, вътрешен, външен. Това е сложна терминология за него. Винаги да седят отстрани. Те не ме познават. Това, че си кадзваме, добър ден, лека нощ, не означава, че се познаваме.
-Стигаме до Йордан Лечков. Бяхте от едно поколение.
-Ние не бързаме, имаме време. Аз ще си проверя (вади телефона и поглежда часовника). Въпреки че Лечков и Костадинов карат лиценз не означава, че знаят и могат. Така. В миналото аз на тях съм им бил приятел, но те на мен - не. Те на мен не са ми приятели. Така че всеки да си знае мястото и гьола. Костадинов и Лечков са двамата отговорници на българския футбол. Лечков на "А" националния отбор. Аз съм го виждал два-три пъти в тези две-три години. През март 2007 година, ако не ме лъже паметта, прибирам се вкъщи, щракам каналите, и стигам до шоуто на Слави. Хоп, позната физиономия и Костадинов вътре. Дават му книга. И какво чета. Пожеланието "бади такав, какавто си". За три думички поредни имаме три правописни грешки. Ако не ме лъже паметта, ще се извиня. Тук темата е много сложна и тежка. Да ме извинява Емо, но леко ми идва неграмотен и без познание за поста, който заема във футболния съюз.
-Ти си дошъл с голямата секира.
-Не, бе не е секира, момент. Това са истини. Това са факти. Пред фактите и боговете мълчат. Какво да кажа за Емо. Не е лошо момче. Навремето го назначих за директор на ЦСКА. Идва в 11-12 часа, ама ние сме свършили 3/4 от работата. Вуцата беше казал, ако не отидеш да го събудиш, той ще спи три дни.
