Годината е 2013 г. и едно крехко момиче от София започва сериозно да се откроява в сектора за скок на височина. Тъкмо се е завърнало след тежка контузия в глезена, операция и продължително възстановяване. И точно когато набира скорост, идва мечтано признание - самата Стефка Костадинова я посочва за свой наследник.
"Това беше много специален момент за мен. Стефка е мой кумир. Думите й носят отговорност, но всеки добър спортист трябва да се справя с нея. Надявам се да покрия очакванията й", споделя развълнуваната Мирела няколко дни преди първото си участие в Диамантената лига.
Днес 26-годишната Мирела вече е европейска вицешампионка от Амстердам 2016 и сребърна медалистка от игрите в Рио. Преодолените 197 сантиметра я доближиха само на 3 от голямата й цел, която си поставя още като съвсем малка. И на 12 от бленуваната височина на летвата, постижима само за една друга българка.
Демирева дори не помни кога за първи път е стъпила на пистата. Майка й е спринтьорка, баща й предпочита 400 метра с препятствия. В шести клас решава, че е време да участва в състезание. Печели го и приказката започва. Завърта доста дисциплини - спринт, хърдели, скок на дължина. Но когато за първи път прелита над летвата, всичко си идва на мястото.
През последните две години живее в Холандия и тренира под ръководството на местния специалист Рини ван Лееуен. Именно той й помага да предолее контузията и да открие собствения си стил. Признателна е и на Лили Видева, под чието ръководство се подготвя в продължение на 10 години. "Дължа й много, винаги е била до мен и ме е подкрепяла. В един момент обаче възможностите за съвместна работа се изчерпаха и трябваше да продължа напред и нагоре", споделя Мирела. Запознава се с Ван Лееуен по време на симпозиум, а той откликва на молбата й да изгледа няколко нейни тренировки.
Холандецът анализира внимателно и прави важна промяна от силова към скоростна техника на скачане. Демирева на практика започва отначало - нов разбег, нова методика, нови навици. Преди 57-килограмовата атлетка отмята по цял тон тежести в залата. А в Страната на лалетата работи с много по-малко тежести, което решава и проблема с травмите. Акцентът вече е върху координацията, скоростта и ритъма. Както и върху балансираното хранене и любимите й ядки.
Да не забравяме и любовта - приятелят на Мирела живее в България, но разстоянията не са препятствие за чувствата. "Той е прекрасен и много ме подкрепя. Не живеем заедно, но това не пречи да сме щастливи. Заедно сме във всеки удобен момент. Имам и великолепни приятелки, обожавам да съм с тях сред природата".
Интересува се от екология и управление на околната среда, има диплома в специалността "Публични политики" в Нов български университет. Все още се притеснява от медийното внимание, но явно ще трябва да свиква. Защото вече е сред 19-те български медалисти в леката атлетика от олимпийски игри. Защото се цели още по-високо - първо в двата метра, а после и още. И защото Стефка я посочи - жест, който наистина означава много.
УСПЕХИ:
2006 г. — балканска шампионка за младша възраст в Истанбул, Турция
2007 г. — бронзов медал на световното за девойки в Хенгело, Холандия
2008 г. — сребърен медал на световното първенство за девойки в Бидгошч, Полша
2008 г. — балканска шампионка за девойки в Бурса, Турция
2009 г. — седмо място със 183 см на европейското за кадетки под 23 години в Каунас, Литва
2011 г. — златен медал на международния турнир в Люксембург
2012 г. – осмо място от европейското първенство
2013 г. – седмо място от европейското първенство в зала
2016 г. – сребърна медалистка от европейското първенство в Амстердам
2016 г. - сребърна медалистка от Олимпиадата в Рио!
