Вижте какво споделиха главните действащи лица след церемонията, на която Кубрат Пулев бе определен за Спортист №1 на България за 2012 година.
Кубрат Пулев (спортист №1)
Призовете, които получих от бокса, са големи, но това е едно огромно признание от целия български народ и от журналистите. Не ме изненадаха наградите, а признанието на хората. Това е уникално. Сега вече мисля за следващия противник, който е обигран и е победил много световни шампиони. Няма да бъде лесно, но се надявам всички вие отново да бъдете с мен. За мен това е най-успешната година, защото просто в нея показах на какво съм способен. Олимпийските медали в българските спортове не бяха много, но аз видях воля от държавата и от министерството. Нещата рано или късно ще потръгнат.
Тервел Пулев (спортист №2):
Събрах плодовете на дългогодишния ми труд и се радвам, че получих тази награда. Тя е една от най-значимите в моята кариера до този момент. А пък и поводът за празненство в моето семейство е двоен, което ме прави още по-щастлив. Няма значение кой е на първо и кой е на второ място. Може и да тръгна по стъпките на брат ми. Имам всички необходими дадености за професионалния бокс, но по този въпрос ще мислим друг път.
Михаил Таков (треньор на националния тим по бокс):
След Кубрат и Тервел Пулеви, сега е ред и младите български боксьори да докажат своите сили. Трябва да бъде обърнато по-голямо внимание на треньорите във всички спортове, за да има повече състезатели с медали. Без треньор, няма и спортист. Изключително щастлив съм, че взех този приз, а Кубрат и Тервел бяха първи и втори в анкетата. Това е голям успех. Имаше и европейско първенство, на което видяхме едни момчета, които ще станат мъже след две години. Ще бъде тежко и трудно, но се надявам те да се докажат. Може би още в Рио де Жанейро.
Антоанета Стефанова (спортист №5):
Доволна съм, че съм сред първите десет спортисти на България. Всички те са постигнали много в своите области. Аз не обичам съпоставките между различните спортове, защото знам колко много влага всеки един от нас. От страни изглежда, че ние, шахматистите, просто седим на едни маси, но и това е огромно натоварване - както психическо, така и физическо. Вече гледам по-позитивно на нещата. Радвам се на титлата по ускорен шахмат, но все още има разочарование от сребърния медал на световното. Все пак, аз продължавам напред и чакам възможността да се боря отново за тези титли.
Ивет Лалова (спортист №4):
Разликата между българския спорт и американския идва още от колежите. Тези награди са един празник, те не са състезание и конкуренция. Това е възможност да си спомним хубавите спортни моменти от изминалата година и да си пожелаем здраве. Няма да забравя бягането в Хелзинки. Толкова пъти го сънувах и толкова пъти го бягах в ума си, че накрая се получи точно така, както го мечтаех.
