на живо

Джокович за ужаса от войната: Бомбите летяха над нас, майка ми беше в безсъзнание

Няма оправдание за войната. Няма оправдание да убиеш някого, да отнемеш дома му... Тук говорим за крайна жестокост

 

Новак Джокович се върна към едно от най-травмиращите изживявани в своя живот - бомбардировките над Белград през 1999-а. Тогава световният №1 в тениса и 22-кратен шампион от Големия шлем е 12 години.

Новак се сблъсква от първо лице ужаса на войната, а ето и случката, която разказа отново:

Снимка: Getty Images

"Тъкмо щяхме отново да заспим, когато дойде ред на огромна експлозия. Майка ми понечи веднага да се изправи, но удари главата си в парното и изпадна в безсъзнание. Едновременно плачехме заради бомбите и заради това, че мама изобщо не реагираше.

Изобщо не си давах сметка какво се случва. За щастие, баща ми успя да помогне на мама да се върне на себе си и бързо събрахме най-необходимите си неща, след което излязохме от къщата.

 

Навън нямаше никакво улично осветление. Всичко беше изключено. Имаше такъв шум, че не можехме да се чуем помежду си, ако ще и да крещим.

Снимка: Reuters

Баща ми носеше братята ми, а майка ми отговаряше за вещите ни. Тогава се подхлъзнах и паднах. Отправих поглед нагоре и видях летящ самолет, който пускаше бомби и цялата земя се тресеше.

Разбира се, това е едно от най-травматичните преживявания, които имах в детството си, което продължава да ме спохожда и до днес.

Снимка: Reuters

Как е възможно големите държави да се обединят и да бомбардират малките страни, безпомощните хора на улицата и просто да унищожават всичко? Това не можах да го разбера.

Няма оправдание за войната. Няма оправдание да убиеш някого, да отнемеш дома му... Тук говорим за крайна жестокост.

Тези събития предизвикаха огромен гняв у мен и всички сърби. Истината е, че белезите от тези емоции все още не са изчезнали. Аз обаче работих над себе си и се опитах да простя.

Нищо не може да подхранва, така както го прави любовта, а тя сама по себе си е прошка. Това е моята философия за живота", откровен е Ноле.