За нея сме ви разказвали много. Бившата сръбска тенисистка Йелена Докич не се колебае да разкаже за трудната си житейска история и във филм.
Документалната лента "Unbreakable" (в превод - "Несломима"), която скоро ще излезе на екран, е екранизация на едноименната й книга от 2017 г., в която смелата Йелена подробно описва физическия и психологически тормоз, на който е подложена от баща си Дамир, който дълги години е неин треньор.
Кариерата ѝ е във възход през 90-те години, когато е най-добра при девойките в света, а през 1998 г. печели и Откритото първенство на САЩ и победи световната №1 в света Мартина Хингис на "Уимбълдън".
Тя стигна до полуфиналите на свещената трева в Лондон, когато беше само на 17 години, беше четвърта ракета в света, когато беше на 19, но за съжаление не успя да запази това ниво.
Причината - баща й Дамир, който я е малтретирал цял живот. Години наред тя се бореше с депресията и затова реши да говори по толкова болезнената тема пред всички, за да покаже на родителите как не трябва да се бъркат в кариерите на талантливите си деца.
"Баща ми често ми казваше: "Не казвай нищо, млъкни или ще те убия". Не знаех как да се усмихвам до 33-годишна възраст. Хората често искат да си перфектен, особено в спорта, но е това е невъзможно е. Бях уязвима и си мислех, че това е моята сила", каза Йелена.
Изхвърли ме на улицата
"Нещата се влошаваха зад затворени врати... След онзи полуфинал на "Уимбълдън" седях в съблекалнята и плачех. Баща ми извика, че съм опозорила семейство с това поражение и не ме пусна в хотела, а ми каза да се оправям, да спя на улицата или каквото и да е... Останах там, чаках всички да си тръгнат, накрая съм заспала... Намериха ме посред нощ, когато влязоха да чистят", разказа Йелена.
"Подута, окървавена, насинена... Цяла вечер ме рита с острите си ботуши заради поражението. Бях само на 17 години. И до ден днешен изпитвам болка в пищялите от този побой. Защото от всяка рана има белег. Оцелях, но за съжаление не всеки оцелява - жена или момиче. Това е болезнена реалност, казвам всичко това за тях, боря се за тях, за тези, които нямат глас."
Иска да се самоубие
Поради големи проблеми с депресия и тревожност, Йелена разкри, че през април 2022 г. е обмисляла да посегне на живота си. "Почти скочих от балкона на 26-ия етаж на 28 април 2022 г. Никога няма да забравя този ден. Всичко е в мъгла, нищо нямаше смисъл. Само сълзи, тъга, депресия и болка... Плачех непрекъснато. През последните шест месеца се криех в банята и бършех сълзите си, просто исках болката и страданието да спрат. Не знам как се измъкнах от ръба, но аз съм човек, който е открит, честен и уязвим и вярвам, че споделянето на нашите истории ни помага да преминем през това и да си помогнем един на друг.
Единственият въпрос е – промени ли се нещо за 20 години? Толкова съм ядосана, тъжна и разочарована от страха, насилието, малтретирането и убийствата заради жените и момичетата, които страдат от ръцете на мъжете. Тези мои снимки са от преди 20 години... Целият свят се смееше на обезпокоително пияния ми баща, но аз се прибирах вкъщи с този човек...
През това време, зад кулисите, бях бита, ритана, удряна, казвайки, че ще ме убие. Снимката вляво на човека беше забавна за всички и никой не се интересуваше от снимките вдясно. Никой не излезе напред да осъди поведението му. Аз съм една от щастливите жени, които все още са тук! Много от тях са били изнасилени или емоционално ранени за цял живот", споделя Йелена.
