на живо

Кубрат, Тервел и техните 23 стъпала на съдбата (ВИДЕО+СНИМКИ)

Две десетилетия по-късно, братя Пулеви застанаха отново пред прага на родния дом в Епизод 3 от дигиталната поредица "В ръкавиците на Пулеви"

 

Неделя – единственият почивен ден за Кубрат Пулев и Тервел Пулев по пътя към едни от най-тежките изпитания, които предстоят и за двамата на боксовия ринг. На 30-и март (събота), в София – техният роден град, тези братя могат да влязат в историята.

На 30-и март, от 22:00 часа, пряко в ефира на телевизия bTV и онлайн на сайта btvsport.bg, вие може да преживеете на живо с братя Пулеви техните гладиаторски битки. Битки, които може да гледате напълно безплатно и по телевизията, и в уеб, благодарение на bTV Media Group.

На 30-и март, точно в 22:00 часа, на ринга в „Арена София“, Тервел Пулев вероятно ще крачи с каменно лице към ринга.

Ще чака без да трепне първият гонг в мача му срещу Роли Ламбърт. Победа срещу камерунеца ще означава, че около кръста на Тервел ще бъде препасан гордо интeрконтиненталния пояс в полутежка категория на Световната боксова асоциация (WBA).

На 30-и март, малко след като Тервел Пулев ще е слязъл от ринга, към него ще се запъти и Кубрат Пулев.

Кубрат ще крачи гордо, с високо вдигната глава и с цялото достойнство, което носи и с което е закърмен към своята среща със съдбата.

 

Съдбата, която му даде трети и вероятно последен шанс да стане световен шампион.

Срещу Кубрат Пулев, на ринга в София ще излезе един от топ боксьорите в тежка категория в света през последното десетилетие – Махмуд Чар.

Кубрат Пулев срещу Махмуд Чар, като знак от съдбата. Като един бащин завет от небето.

Да види своят по-голям син като световен шампион е мечтата на Венко Пулев, който си отива от този свят години преди и двете му момчета да си извоюват правото на едни от най-силните боксьори на планетата в тежка и в полутежка категория.

Уникална семейна снимка: сестрите на братя Пулеви: Ани, Виктория и Боряна, майка им Христина - бременна с Тервел, Кубрат, който е на годинка и държи за ръката си баща си Венко.

Кубрат и Тервел обаче не забравят уроците на баща си.

И знаят, дълбоко в себе си, без думи и без емоции, които са свикнали да таят дълбоко в себе си като отдавна пораснали мъже, че на 30-и март, тяхната най-вярна публика ще бъде от небесното царство.

Още една великолепна снимка от семейния архив на семейство Пулеви: Венко Пулев, Христина Пулева, гушнала бебето Кубрат, с трите им дъщери - в парка пред блок 225 в "Младост"-2.

Там, на небето, отдавна са техните родители: Венко и Христина Пулеви. Гордеят се с децата си, с дъщерите и синовете си. И ще ги закрилят. Защото силата на любовта е вечна.

Неделя. Единственият почивен ден за Кубрат и Тервел.

Ден, в който вместо да прекарат с жените и децата си, заедно със сестрите си и с цялата фамилия, братя Пулеви избират да се завърнат там, където сърцата им ще бият лудо и спомените ще отворят уж добре заключени врати.

Квартал „Младост“-2. Блок 225. Вход 4. Етаж 2. Апартамент 74.

Някога на този адрес живее семейство Пулеви.

В една просторна панелка, с много лишения, но с много любов, Венко и Христина отглеждат петте си деца: Ани, Виктория, Боряна, Кубрат и Тервел. Братя Пулеви повдигат завесата на своя свят от детството, заради нас – от bTV.

Неделя следобед. Кварталът е спокоен. Тервел пристига пръв. Вглежда се с усмивка в обширния парк, който за щастие някак си е останал незастроен. Така, както някога той играе там със своите братя и сестри, днес играят деца. Много деца.

„Много играехме навън. Баща ми не можеше да ни прибере. Ето, на тази поляна тук играехме всеки ден и всяка вечер футбол“, разказва ни Тервел, докато се разхождаме из парка.

Това е поляната, на която Кубрат и Тервел играят футбол, докато баща им се опитва да ги прибере, подвиквайки от балкона на 2 етаж: "Кобра, Тево, прибирайте се."

Там, близо до място, където някога е имало езеро, днес е суша. Спомените обаче идват един по един в съзнанието на последния олимпийски медалист за България при мъжете:

Снимка: Евгений Милов

„Знам една история от баща ми. Не съм бил роден още, но той е бил навън с Кубрат. Брат ми е бил много малък. За миг, баща ми го изпуска от поглед, а когато отново поглежда към него, Кубрат вече е бил потънал целия във водата. Скочил е и веднага го е извадил от езерото.“