Време е за големия тест! Цялата подготовка, всичките планове за протичането на тези 3 дни на екипа ни от финала на Лига Европа или ще донесат удовлетворение от свършената работа, или огромно разочарование. Най-вече към самия себе си. И така, да започваме зад кадър през този дълъг ден, продължил 16 работни часа.
Още от ранните часове нашите ангажименти започват. Първа дестинация: Площадът на героите, където е един от фенските паркове. Именно там имаме своето включване на живо за обедна спортна емисия, а впоследствие ще имаме възможност (или ще се опитаме поне) да направим интервю с някой от участниците в Мача на звездите, който подгрява финала на Лига Европа. На минифутбол един срещу друг се изправят легендите на Унгария срещу тези на УЕФА.
Нещата започват спокойно с нашето живо, затова се насочваме към шоумача. Оказва се, че въпреки акредитациите, с които разполагаме, местата за интервюта са ограничени. Крайно ограничени. Изпаряват се надеждите ни. Естебан Камбиасо, Луис Гарсия, Филип Галас – и тримата повеждат отбора на УЕФА в приятелската среща.
Започваме да правим тънките сметки кога и как можем да интервюираме поне един от тях. Както и предположих, с малко повече настойчивост – резултатите са налице. „Луис, елате при нас. При колегите от България. Бяхте наш гост в студиото на Шампионска лига преди години!” е изречението, което отваря вратата към разговор с бившия футболист на Ливърпул – Луис Гарсия. След множество трудности, успяваме да се срещнем и с Уилям Галас. Not bad, but not perfect.
Предвид жестоките мерки за сигурност, още в ранния следобед се насочваме към Пушкаш Арена с ясното съзнание, че отцепеният път в близост до стадиона в часовете преди финала може да ни бъде много сериозен „съперник” в моментите на неимоверно голямо бързане за всяко едно включване. А всичките тези включвания само в рамките на 2 часа преди срещата не мога да ги побера в една страница – различни локации, различно съдържание. Стига приказки! Да се насочваме към фен зоната на Рома!
25 минути с кола ни отвеждат в Градския парк на Будапеща, който е буквално залят от жълто-червеното море от фенове на „вълците”. И тъй като знам, че очаквам и среща именно с български привърженици на „джалоросите”, пропътували разстоянието до унгарската столица от различни точки на България. Бързо включване на нашия сайт – btvsport.bg. в ранния следобед на финалния ден с обезумелите фенове на Рома, за които нашият екип се превръща в истинска мишена за фенски песни, скандирания, показване на шалове, екипи и какво ли още не... Получавам позвъняване, време е да намерим и сънародниците, които също вече са във фен парка. С трудности и известно 20-минутно забавяне, откриваме българските романисти. 30-ина сънародници, за които Рома си е истинска религия.
Стига толкова описание, че ни очакват и феновете на Севиля, които са от противоположната страна на Пушкаш Арена. Още 40 минути път и вече сме при андалусийците. Сборният пункт не е пълен. Препълнен е! И тъй като вече се приближаваме към първия съдийски сигнал, полицейски кордон започва да съпровожда феновете към стадиона. Моментът, в който осъзнаваш, че ще имаме огромен проблем. Достигането до стадиона за нас вече се превръща в мисия (не)възможна. Възможно беше обаче отново за нашия спортен сайт да покажем тази футболна лудост, която е грабнала за гушите феновете на Севиля!
Намираме се на 2 километра от Пушкаш Арена. Имаме час и 40 минути до прякото включване в централната новинарска емисия. Звучи като нещо изключително лесно за постигане. Не и когато малко повече от 17 000 фенове на Севиля вървят паралелно с нас към стадиона. Пресичат пътя, полицейският кордон се движи с не повече от 10 километра в час. Постепенно се изпаряват надеждите ни.
Поглед към телефона ми отново. 18:40 българко време, остават около 45 минути до включването ни. А ние не мърдаме с повече от метър на всеки 5 минути. Пушкаш Арена изглежда все така далеч. Вече е 19:10, а ние дори не сме влезли на стадиона, където трябва да преминаваме редица проверки. Амбициозната ни програма започва да се пропуква.
Остава един последен десен завой, след който ще бъдем на улицата на стадиона. На улицата на съоръжението, не пред него! Естествено, точно когато вече виждаме 4-ия най-скъп стадион в цяла Европа, става ясно, че целият район е отцепен.
Акредитациите ни за събитието ни спасяват, за да паркираме наблизо. Шеметен спринт, по времето на който вече чуваш ефира и знаеш, че имаш не повече от 5 минути преди да си на живо, и още по-шеметни проверки и вече сме готови. Движихме се по ръба на бръснача, но успяхме. След включване на стадиона и за спортните новини е време да се подготвим за кулминацията – студиото за финала!
С коментатора - Никола Кацаров, истинската машина с камера в ръка - Тони Петров, с когото бяхме неотлъчно бяхме всеки един метър тези 3 дни, и с Миряна Мирочник, която отново нямаше много часове сън, за да сглоби влога ни, излязохме пред стадиона, за да направи Ники своето включване покрай прииждащите фенове към стадиона. Веднага след това отново сме долу, на терена, този път с трофея. Имаме предварителна заявка за включването на живо с трофея, но имаме... точно 3 минути и 20 секунди „само за нас”.
А трофеят отново ни е любезно доставен от Мартин – служителят на УЕФА, който ни беше верен съюзник ден по-рано в неравната битка да бъдем в съблекалните на двата отбора.
200 секунди. За да чуем ефира, да поставят до нас купата и да направим включването. Обратното броене започва. Старт!
На живо сме, обявяваме интервютата с Ракитич и Пелегрини, а в това време Мартин ми показва, че имам 1 минута още. Продължаваме и със самообладание представянето на разговора ни с феновете на Рома по-рано днес. И тъкмо ще сложа край на живото включване и виждам как Мартин тръгва към мен с бавна, но сигурна стъпка към трофея. Буквално на десети от секундата бяхме да ни вземат в ефир трофея от Лига Европа. Поредната инфарктна ситуация в последните 3 дни.
Време е да намеря своя гост в студиото – Михаил Александров, за да обсъдим с повече детайли предстоящата среща. Тъкмо излизайки от позицията ни на терена – минаваме покрай Христо Стоичков. „Както се разбрахме, ще дойда след края на мача при Вас!” – заявява Камата. Така че... ни очаква още един незабравим момент.
Имахме огромен късмет с присъствието на Михаил Александров в Будапеща за финала, тъй като сблъсъкът в Лига Европа съвпада с неговата магистърска защита по спортен мениджмънт. На подобни събития е необходим и малко късмет. Такъв, какъвто само в днешния ден имахме в изобилие.
След разговора с бившия футболен национал се отправяме към нашите места в медийната трибуна. Вече можем в пълна степен да се насладим на този спектакъл, който предусещаме, че ще наблюдаваме.
След драматичното редовно време и продължения, нашият екип решава преди изпълнението на дузпи с пореден спринт до позицията ни на терена да се наслади на този драматичен момент. Оказахме се първият екип от всички близо 20 телевизии, които беше долу, на терена, на метри от решаващите моменти във финала. Емоция, за която каквото, колкото и както да напишем, все ще бъде малко и недостатъчно.
Докато футболистите на Севиля правят поредната шампионска обиколка на Пушкаш Арена – Иван Ракитич отново минава на метри от нас за една приятелска прегръдка с Христо Стоичков. Ето, че след срещата отново ще имаме възможност за разговор с Михаил Александров. Тъкмо бившият полузащитник е до мен и съм информиран от продуцента на студио Лига Европа – неуморимият Ивайло Чилев, че след минута сме на живо, и усещам потупване по рамото. Обръщам се и... да, това е той. Христо Стоичков! Е, няма как да се нареди пъзелът на днешния финал.
3, 2, 1, ние сме. Един приятен и удовлетворяващ разговор, който бележи края за нашия екип от приключението, наречено „Лига Европа: зад кадър”.
04:30. Вече сме в хотела. Време за още работа, за да монтираме епизод 3 на нашия влог благодарение на Миряна, а за мен остава удоволствието да си превъртя в съзнанието всяка една емоция, интервю, напрежение и радост.
Но думата, която най-добре описва целите ни емоции, е благодарност. Благодарност, че успяхме да се докоснем до емоцията, наречена финал на Лига Европа.
