на живо

Вика и Поля между бомбоубежището и тренировките

Гледайте Световната купа по художествена гимнастика в София пряко по RING, VOYO.BG и на btvsport.bg

Вика и Поля между бомбоубежището и тренировките

Когато в края на миналата година Виктория Оноприенко и Ирина Дерюгина избират музиката за съчетанието с бухалки, никой не предполага какъв смисъл ще придобие тази композиция. В хита на Мадона към филма за Джеймс Бонд "Не умирай днес" текстът гласи "Няма да умра днес. Не е дошло моето време". 

"Тази музика я подбрахме още преди войната. За съжаление, се оказа толкова подходяща за тази тежка ситуация, в която се озовахме", разказва Вика.

До вечерта на 23 февруари никой в украинския отбор не предполага, че след една нощ животът на всички ще се промени по ужасяващ начин.

Бях на тренировка, върнах се у дома и легнах да спя. През нощта обаче ни се обадиха и ни казаха, че е започнала войната. Включихме телевизията и от новините разбрахме, че Русия е нападнала Украйна и е започнала да бомбардира страната ни. Не можех да повярвам. Мислех, че това е някакъв сън!", връща се назад в спомените си Вика.

Но не е! Реалността е страшна и за съотборничката на Оноприенко - 16-годишната Полина Карика, една от най-перспективните млади гимнастички в света.

"Всичко, което се случва, не може да се опише с думи и не може да се предаде дори чрез видео. Не намирам думи. Много е сложно. Датата 24 февруари 2022 година ще помним завинаги, защото в страната ни нахлу Русия и започна война", казва Поля.

Страхът от неяснотата е особено силен в първите дни на войната.

"В първите 5-6 дни заедно с майка ми и баща ми бяхме в мазето на нашата къща. Горе вече не беше безопасно. Нямахме кола, с която да напуснем града. Добре, че имахме запаси от храна. В момента много ми е тежко. Всички знаят, че в Украйна се води война и всички се притесняват за своите родители, за нашите треньори. Заради сирените имаше много кратки промеждутъци от време, в които можеше да се тренира – не повече от 3-4 часа на ден. Всеки път тренировките се прекъсваха от бомбардировките и трябваше да се скрием отново в бомбоубежището. Не може да кажем къде точно тренираме, но е в Западна Украйна", разказва Вика.

След седмици, прекарани в спринтове между залата и бомбоубежището, щабът на националния отбор взима решение Виктория и Полина, придружени от треньорката им Марина Кардаш, да напуснат страната в посока Италия.

"Много се страхувах. Когато отвсякъде се стреля и около теб се водят боеве, аз бях много изплашена", разказва Поля.

"Беше много тежко. Пресякохме пеша държавната граница в посока Словакия. Там ни взе кола и в продължение на три часа пътувахме до Унгария, а от там със самолет в Италия. Посрещнаха ни много топло, дадоха ни всичко необходимо – храна, дрехи, в хотела е много хубаво", добавя Вика.

В Украйна обаче остават всички техни близки. Президентът на украинската федерация Ирина Дерюгина отказва да напусне страната. Иска да е от помощ там.

Притеснявам се за моите близки и за моите треньори. Главният ни треньор не е тук с нас. Останаха да помагат на мирните жители, на децата, на всички в нужда", обяснява Поля.

Баща ми, брат ми и моите дядовци се включиха като доброволци към армията. Те отидоха по собствено желание да защитават Украйна. Гордея се с тях. Всички мои роднини са в Киев. В момента се намират или вкъщи, или в бомбоубежище. Много се притеснявам за тях. Около Киев се водят много тежки боеве. Не исках да оставя мама и моите приятелки – момичетата от отбора. Всеки път, когато заспивам и се събуждам, всичките ми мисли са насочени само към тях", добавя още щрихи към ужаса Вика.

Така в страхове и безсънни нощи, единственото спасение за двете момичета остава гимнастиката.

"Това е любимата ми работа, тя ме прави изключително щастлива и ме откъсва поне за малко. Много обичам Украйна. Ще се справим с всичко. Ние сме неимоверно силни хора", категорична е Поля.

"Винаги си казвам, че ще се боря за моята Украйна. Тук дойдох да покажа и да разкажа какво е Украйна, че тя е непобедима. Ние ще победим!", категорична е Вика.

А мечтата им? Мечтата им не са медали, не са олимпийски игри, не са лични успехи. Просто мир и още нещо.

Русия да спре войната и да спре да убива нашите мирни жители - деца, жени. Искам да прегърна всички мои близки и треньори", казва Вика.

"Безумно много искам знамето на Украйна да се вдигне на пиедестал", слага край на разказа за войната Поля.