Бланка Влашич, най-добрата хърватска скачачка за всички времена и сочена за наследничка на Стефка Костадинова, даде ексклузивно интервю за Večernji list, в което говори за трудностите по пътя, за върховете и падения, за депресията и за семейството, което в крайна смета накрая се оказва най-важно.
През юни миналата година Бланка Влашич разбра, че съпругът й, известният спортен журналист Рубен ван Гюхт, ѝ изневерява и това се случи на живо в ефир! Ван Гюхт тогава бе командирован на европейското първенство по футбол в Германия, а по време на едно от включванията му в телевизионна програма зад гърба му се виждат...женски крака.
В момента Бланка е президент на клуб ASK в Сплит. "Справям се чудесно. Наскоро организирахме първото голямо състезание, откакто аз съм тук, в което участваха 700 деца. Стъпка по стъпка, наслаждавам се, най-вече заради екипа в клуба. Това са всички хора, които бяха там, когато тренирах. Строим и нова зала. Идеята ни е да се създадем едно от най-силните спортни школи в Хърватия. В момента имаме 150 деца. През следващите четири години искам да създам име, което ще бъде символ на качество в цяла Хърватия."
Липсват ли ѝ състезанията? "Не знам колко много ми липсват, но от време на време мечтая да се състезавам. И то на олимпийските игри. Това е може би няколко пъти в годината. Спокойна съм, защото постигнах всичко, което можех. Липсва ми олимпийско злато или световен рекорд, но хей, не е голяма работа. Може би щях да променя някои неща, ако можех да върна времето назад... Гледам на кариерата си като на цялостната картина, а не като на отделни части. И цялостната картина е много добра."
"Когато трябва да направиш нещо насила, това не е добре. На 16 години отидох на първите си олимпийски игри - в Сидни през 2000 г. До 19-годишна възраст се борех със себе си дали искам сериозно да се занимавам със спорт или не. През тези три години непрекъснато търсех себе си, имаше много лутане. Исках да бъда с приятелите си колкото е възможно повече, исках да излизам с тях, да се забавлявам.
От друга страна, знаех, че в мен се крие голям талант. На 19 направих решителната крачка и казах – ще бъда професионален спортист. Напредвах ден след ден и това винаги ме тласкаше напред. Разбира се, не всичко беше розово. Колко трудни дни е имало, когато стъпвам на кантара и виждам число, което изобщо не ме устройва.
Колко пъти съм била нещастна заради този кантар, колко пъти съм пропускал вечеря, за да може числото да е по-добро на следващия ден. Прибирах се у дома след 3-4 часа на стадиона без да знам какво да правя... Случваше се хората да ме питат – какво се случи, защо не си първа? И не знаят, че за мен беше сто пъти по-трудно. За щастие, в леката атлетика винаги имаш възможност да поправиш всичко, което се е объркало в предишното състезание, в следващото", до болка откровена е Бланка.
След контузия през 2013 г. и справяне с депресия, тя преживява дълбока духовна трансформация. Ключова роля в обръщането ѝ към вярата изиграл брат ѝ Никола, който, както самата тя свидетелства, ѝ помогнал да намери утеха и смисъл в християнството. Бланка се уповава на вярата и често говори публично за важността на църквата.
Един такъв момент, който привлече голямо обществено внимание, беше, когато тя реши да дари бронзовия си медал, спечелен на олимпийските игри в Рио през 2016 г., на светилището на Дева Мария Бистришка. Този акт предизвика разделени реакции, но многобройни хърватски спортисти, 53 на брой, публично се обявиха в нейна защита, подчертавайки правото ѝ на свобода на религията.
"Живеех в кутия, където само една опция беше приемлива и това беше успехът. Нищо друго не може да ме направи по-щастлив от летвата, която да си стои на мястото. Болката в петата ми започна много преди операцията през февруари 2012 г. И сега, когато гледам филма отново, осъзнавам колко пъти съм се противопоставяла на тази болка и колко пъти съм се отнасяла зле с тялото си. В един момент тялото казва - стига ми, не ми причинявай това повече! Брат ми ми разказа за обръщането си във вярата и за Бога.
Тръгнахме към колите и там, на този пуст паркинг, по време на неговия монолог, се случи моето обръщане във вярата. Това беше подарък. Изливане на Светия Дух, което промени целия ми живот. И ме изкорени. В този момент сякаш видях Бог, моят Спасител. Бог се смили над мен. Разплаках се за предишния си живот. За първи път отидох на църква за литургия, изповядах се и взех причастие", разказва лекоатлетката.
Бланка Влашич официално сложи край на великолепната си спортна кариера, продължила повече от две десетилетия, на 19 февруари 2021 г.. Тя остана в историята като една от най-великите скачачки на височина на всички времена, оставяйки след себе си впечатляваща поредица от постижения. По време на кариерата си тя записа невероятните 166 скока над или на височина от 200 сантиметра. Тя остава хърватска рекордьорка на открито със скок от 208 см, което е вторият най-добър резултат в историята на дисциплината, и на закрито със скок от 206 см.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
