През последните дни Джани Инфантино е подложен на най-сериозните критики. Заглавия като „ФИФА продава световното първенство“ и „Инвестиционни фондове купуват футбола“ доминират дебата.

Но ако оставим емоциите настрана, възниква друг въпрос - възможно ли е идеята да не е в полза на инвеститорите, а на над 150-те по-бедни футболни федерации?

Истинският спор не е дали световното първенство се „продава“, а кой трябва да получава парите, които то носи.

За последните две десетилетия приходите на ФИФА от Мондиала нараснаха от около 2,6 млрд. до почти 13 млрд. долара за един четиригодишен цикъл. Планът на Инфантино е организацията да продаде миноритарен дял от търговската компания около турнира и веднага да получи милиарди свеж капитал.

Тези средства няма да останат във ФИФА, а според проекта ще бъдат насочени към новата програма Fast Forward, която трябва рязко да увеличи финансирането на националните федерации.

В момента чрез FIFA Forward всяка федерация получава около 8 млн. долара за четиригодишен цикъл. Новият модел предвижда еднократно плащане от около 20 млн. долара, а след това ежегодно увеличение на средствата. Така за 12 години една федерация може да получи общо около 86 млн. долара.

Именно тук се крие политическата сила на Инфантино.

Във ФИФА всяка от 211-те федерации има по един глас. Европа разполага само с 55. Затова президентът на световната централа от години инвестира в Африка, Азия, Карибите и Океания - региони, където дори няколко милиона могат да променят изцяло развитието на футбола.

Европа обаче гледа на ситуацията по различен начин.

УЕФА и редица водещи федерации смятат, че световното първенство не бива да се превръща в инвестиционен актив. Аргументът им е, че именно европейският футбол създава най-голямата част от стойността на продукта - чрез най-силните клубове, най-гледаните първенства, звездите и телевизионния пазар.

Опасенията са, че след влизането на частни инвеститори натискът за още приходи ще доведе до повече мачове, повече реклама и още по-натоварен календар.

Всъщност спорът е много по-дълбок от една финансова сделка.

Европа защитава своя принос към световния футбол. Инфантино отговаря с една проста теза: „Футболът не принадлежи на Европа.“

Според него, ако приходите от световното първенство помогнат за изграждането на академии, игрища и тренировъчни центрове в държави като Гана, Непал или Фиджи, това е инвестиция в бъдещето на играта.

Именно затова битката между ФИФА и УЕФА вече не е само за пари. Тя е спор за това кой трябва да определя бъдещето на световния футбол и как да бъдат разпределяни неговите милиарди.

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google