Цялото му име е Жозе Пауло Безера Масиел Жуниор. За футбола е като Паулиньо. В момента е на 35 и играе за Коринтианс, но е преживял истории достойни за филм.
Футболната му кариера започва в Литва и Полша, след това минава през Китай, за да облече фланелката на Барселона и бразилския национален отбор, за който той игра от 2011 до 2018 г.
В изповед пред The Players Tribune Паулиньо разкри подробности от вълнуващия си живот напълно искрено.
"Беше юни месец, играем приятелски мач с Аржентина в Австралия. Меси се приближава до мен. Готвим се за пряк свободен удар. Меси се приближи, погледна ме в очите и каза: "И така? Ще дойдеш ли в Барселона или не?" Дори нямах време да помисля. Просто отвърнах: "Ако ме искаш, ще дойда".
Рядко се разсейвам по време на мач, но след това изречение не можех да мисля за нищо друго. Той сериозно ли? Защо каза това? Господи, какво става!? По това време едва ли някой би повярвал, че Барселона изобщо се интересува от мен. Играех в Китай. Мислех, че се шегува, че ми пуска муха в главата, за да разконцентрира. Но беше просто приятелски мач. След мача изпратих фланелката му на охраната. Той отвърна със същото. Чакай, това истина ли е? И докато се освестя, ето ме отново в Китай.
Обадих се на мениджъра, казах: "За бога, полудявам! Просто ми кажи дали това е вярно или не?+. Той каза: "Е, сложно е. Може би...".
Изпратих съобщение на Неймар, но той беше зает с трансфер, така че не знаеше какво става. Преди това се наслаждавах на Китай, с жена ми и децата. Имах страхотен живот, играех добре, бях напълно спокоен. И тогава, някъде в края на август... приятели от Бразилия са ми на гости в Китай и мениджърът се обажда и казва: "Готово! Ела в Барселона да подпишеш документите".
Честно казано, не повярвах. Попитах го дали ме дразни. Той отговори отрицателно и повтори, че трябва да съм в Барселона още на следващия ден. Беше четири сутринта. Взех чантата си, качих се на самолета, погледнах през прозореца и си спомних... Меси", връща лентата Паулиньо. За каталунците той игра от 2017 до 2019 г., записвайки 34 мача и 9 гола.
Пристига в Европа като тийнейджър. Във Вилнюс обаче се сблъска с расистки обиди, които му докарват депресия.
"Бях на 19 години. Лежах вкъщи цял месец, депресиран. Беше лятото на 2008 г. Меси спечели тройната корона през този сезон с Барселона, а аз - на дивана. Мислех какво да правя с живота си. Казах на родителите ми, че с мен е свършено. Не знаех какво да правя, не можех да сменя дори една крушка. Бившата ми съпруга ме убеди, че това би било несправедливо към родителите ми. И беше беше права. Продължих.
Трябваше да започна от нулата. В четвърта дивизия на Бразилия. Пао де Асукар. Това не е точно Шампионска лига. Пътуваш осем часа с автобус, започвайки при 40 градуса по Целзий. Първоначално си казах, че няма да издържа. Но малко по малко, с тренировки и мачове, изтрих цялата негативност. И отново бях щастлив", не крие трудностите бразилският полузащитник.
От четвърта във втора лига, а след това трансфер в елитния Коринтианс. Там той срещна човек, който промени живота му.
"Той е като втори баща за мен. Професор Тите. Ставам емоционален, когато говоря за него. Свързани сме по начин, който надхвърля футбола. Щом ме погледне в очите, той знае дали съм добре или нещо не е наред. След страхотен сезон в Коринтианс през 2011 г. спечелихме титлата, имаше оферти за много от нашите играчи, Интер искаше мен. Луда ситуация. Трябваше да отговоря в рамките на 15 минути.
Изтичах в офиса на Тите и му обясних ситуацията. "Това е твое решение. Разбира се, че искам да останеш, но това е твоят живот. Отиди в съблекалнята и помисли. Когато си тръгнеш вдигни палец, ако отиваш, или посочи надолу, ако не. Така ще разбера какво си решил. След две секунди на терена, само за да добавя малко драма, дадох палци надолу."
Следва трансфер в Тотнъм, от който той не е доволен и се отправя за Китай.
"Всички ме мислеха за луд. Попитаха ме какво правя там. Спомних си какво ми каза Дани Алвеш веднъж, когато преживях труден момент. "Човече, всички сме деца, играем си под дъжда. Това ли е краят на света? Не, човече. Просто ще сменим клуба и играем някъде другаде".
Хората ми казаха, че кариерата ми е приключила, когато отидох в Гуанджоу. Но хей, аз се возех в автобуса в четвърта дивизия на Бразилия и никой не знаеше кой съм. Бях в гроба, човече! Бях мъртъв за целия свят. И тогава получава обаждане от Китай и Фелипе Сколари? Наистина ли е толкова лошо?"
А когато Тите стана треньор на Бразилия през 2016 г.?
"Бях изключително щастлив за него, той го заслужаваше. Но честно казано, не очаквах да ми се обади. Тогава един ден той изпрати сина си да ме гледа. Нямаше таксита, така че той пристигна с рикша. Пълна лудост. След мача го чаках, но не очаквах нищо. След няколко седмици бях сред повиканите. Медиите писаха: "Как може Тите да покани Паулиньо? Той играе в Китай!".
Но Тите винаги е вярвал в мен. Той ми даде шанс да покажа на света, че съм жив, а не мъртъв. Във футбола всичко е за част от секундата. Може да не съм най-технически надареният играч, но винаги съм имал тази част от секундата, в която съм пред всички. Понякога просто се случва, дори не мислиш за това. Улавяш момента...", казва Паулиньо.
