Преди дни приключи една голяма футболна кариера. Португалецът Нани реши да окачи бутонките като футболист на Ещрела Амадора. Той остави най-дълбока следа в Манчестър Юнайтед, за който игра от 2007 до 2014 г. и в който стана шампион на Европа.
Пристигна на "Олд Трафорд" от Спортинг, в който се завърна през 2014 г., а в последните десетина години игра за Валенсия, Лацио, Спортинг, Орландо Сити, Венеция, Мелбърн Виктори, Адана...
Всичко това, както и огромните успехи с националния отбор на "мореплавателите", е предшествано от много трудно детство.
Баща му го изоставя, когато е на 5. Отива на почивка в Кабо Верде и повече не се връща. Майка му го напуска, когато е на 12 - напуска Португалия в посока Нидерландия, в търсене на нов живот.
От страна на майка си има 9 братя и сестри и е най-малкият сред тях, а от страна на баща си има още пет. За него обаче се грижи леля му Антония Алмейда в село Санта Филомена. След като остава сам, тя го приюти в Амадора, в скромна къща в бедните покрайнини на града. Нямат почти никакви пари, хранят се по веднъж на ден... Но желанието му стане футболист обаче постоянно расте.
Луис Карлос Алмейда да Куня е истинското име на футболиста, известен на целия свят като Нани. Така го нарича една от по-големите му сестри.
"Нани тренираше всеки ден. Трябваше да върви по няколко километра и обратно всеки ден, защото нямах пари да платя градския транспорт. Понякога се прибираше твърде късно, затова полицията помагаше... Нищо не можеше да го спре да стане футболист", разказва в интервю леля му Антония.
Сега звучи невероятно, но Нани дори не е бил португалски гражданин до 18-годишна възраст, нито е имал паспорт, защото като дете на родители от Кабо Верде, африканска колония, е бил лишен от много права. "По-големият му брат работеше на строителен обект и Нани ходеше да му помага. Те бяха бедни, но изградиха близки отношения помежду си", споделя Алсидеш Мендеш, президент на местна организация, която се грижи за деца като Нани.
Въпреки помощта на общността, леля Антония дълго време беше центърът на неговия свят. Шестчленното семейство, което включваше двамата и братята и сестрите на Нани, спят в една стая.
"Той играеше по шест или седем часа на ден, навсякъде и с всички. Казваше, че е Луиш Фиго - негов идол от дете. Дори спеше с топка в леглото си. Казваше на приятелите си, че ако тренира здраво, ще отиде един ден в Манчестър Юнайтед и те му се смееха, но той доказа, че всички грешат", допълва Антония.
Порутена къща, старо легло... Всичко им липсваше, но с първите си значителни пари Нани купи тристаен апартамент на леля си в градчето Амадора.
Спасението идва на 14 години
Нани се научи да играе футбол с по-големия си брат и с приятеля си Мануел Фернандеш, който също стигна до "А" националния отбор на Португалия и направи дълга кариера като професионалист.
Когато е на 14 години, брат му го води в третодивизионния клуб Реал Масама, където Нани получава първите си пари, храна, лична карта. Две години по-късно идва и шансът да се докаже в Спортинг и Бенфика и не искаше да изпусне тази възможност, независимо че е израснал като фен на Порто.
В екипа на "лъвовете" Нани спечели титлата при младежите, влезе в "А" отбора на 19 години (2005 г.) и шеметният му възход трудно можеше да бъде спрян. Голове в Шампионската лига, дебют в националния отбор на Португалия през 2006 г., международна слава...
