По нашите географски ширини властва Цар Футбол. Затова всеки различен отговор на въпроса какво тренира едно момче в осми клас, би изненадал.
Още повече ако включва бата, малка топка, шапки с козирки и бази. А игрището е във формата на диамант.
Има обаче и изключения!
Преди две години Йоанис Александров се превърна в първия българин, подписал договор с отбор от Мейджър лигата по бейзбол.
Борис Табаков също е отправил погледа си към Съединените щати. Той е на 14 години, а 6 от тях са изцяло отдадени на бейзбола.
А за желанието му да играе по американските стадиони, за него не съществуват нито граници по земя, нито океанът ще го спре!
Началото
"Бях втори клас и отивах на училище. Едно дете, приятел си носеше ръкавица и топка, без да тренира, и големите му взеха топката в едно междучасие и я изхвърлиха извън училището и той много се разстрои.
По-късно през деня всъщност треньорът ни, който е учител по физическо, като разбра, че са му изхвърлили бейзболната топка, ни предложи да гледаме тренировка същия ден в салона на училището.
Аз отидох и треньорът направо ми даде ръкавица и топка и ми показа как да хвърлям.
И от тогава не съм спирал!", спомня си нашият герой.
30 години история
В момента Боби защитава цветовете на бейзболен клуб Лъвовете НСА. Треньор му е Данаил Тренев, който е син на един от основателите.
"Отборът е регистриран през 2000 г., така че тази ще честваме 24 години. За съжаление нашият спорт не е толкова популярен въпреки над 30-годишната си история. Бейзболът все още набира скорост, събираме все повече последователи и забелязваме много публика на стадионите", прави равносметка посветеният на мисията си Тренев.
"Най-интересното в бейзбола, е удрянето и самата бухалка. Първоначално това предизвиква най-голям интерес. Самият спорт е по-различен от по-традиционните. Предизвиква интерес в децата и подрастващите", представя кое пали желанието на момчетата специалистът.
Бейзболното лице на България
Отборите в детското направление в България се съревновават в три турнира: Шампионат, Купа на България и Купа на София.
В момента те са седем: НСА Лъвовете София, София Блус, Бизони Благоевград, Койоти Дупница, Академици София, София Юнак и Атлетик София.
Понастоящем турнири се организират най-вече за формациите от 9 до 12- и от 13 до 15-годишните.
Според разпоредбите на федерацията, ако броят на клубовете е под 15, те нямат право на целево финансиране. Помощ получават от обединените усилия на самата федерация, Столичната община и Министерството на спорта.
Създаването и съхраняването на интереса на децата се постига само по един начин:
"Като треньор по бейзбол и учител по физическо се опитвам да предам спортния дух, отборната игра, децата да се уважават помежду си, да уважават решенията на съдиите и най-вече треньорите и да се забавляват на стадиона", следва принципите си Тренев.
И това очевидно дава резултат – въпреки че бейзболът е със статут на аматьорски спорт, у нас над 200 деца тренират системно.
Главните спънки обаче са липсата на спонсори и треньори. Това обаче не отнема емоцията на момчетата и те не спират да горят в играта. Дори заетостта им в училище не ги възпира.
"Гледам да комбинирам тренировки и училище, така че в момента имам много домашни. Обаче само с домашни няма как да стане, понеже аз много харесвам да играя, харесва ми да тичам, и просто...НЕ МОГА БЕЗ БЕЙЗБОЛА!", признава как намира баланса Боби.
Земята на бейзбола
Боби и неговите приятели са намерили начина си да се наслаждават на спорта си и извън игрището:
"Всеки ден си имам традиция – Филаделфия Филис е моят любим отбор в МЛБ. И всеки ден в ЮТюб пускат сбор от всичките интересни отигравания от съответната игра. Има 162 мача в един сезон.
Като има мач, почти всяка сутрин си пускам и така следя какво се случва извън България", не изпуска и миг от това, което му носи радост той.
Примерът, който следва
Разбира се, момчето има и своя идол. "Трей Търнър! Той е short stop (б.а. - между втора и трета база) за Филаделфия Филис. Един от най-бързите в Америка е.
И има едно известно видео, в което той тича към хоума и прави sliding (б.а. - пързаляне), за да може да отбележи точка, вместо да бъде аут.
Аз го видях, потърсих отбора му, потърсих него и всъщност така се запалих по американския бейзбол."
Голямата мечта
"Мечтая да играя в Америка, на професионално ниво. Все още не знам как точно ще се получи. И с училището нямам толкова много време да тренирам. Но планирам да отида да уча в Германия, в университет, и да играя там."
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А Боби и много негови връстници знаят, че дори и след два страйка, винаги остава още един удар до края. Топката лети към тях. Замахване.
...
Напред са само мечтите!
А топката продължава да лети...!
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
