В началото на тази година футболният свят бе шокиран от едно интервю на Свен-Горан Ериксон.
В него шведският специалист заяви, че е диагностициран с рак в терминален стадий и в "най-добрия случай" му остава около година живот.
Макар и да има на сметката си 17 големи отличия с ИФК Гьотеборг, Бенфика, Рома, Лацио и Сампдория, той призна, че това, което липсва в кариерата му е да застане начело на Ливърпул.
Въпреки че Юрген Клоп обяви оттеглянето си от мърсисайдци в края на сезона, административно нямаше как Ериксон да бъде определен за мениджър за официален мач, пък било то и символично. Точно тогава феновете на клуба организираха кампания, с която искаха шведът да оглави любимия им отбор в благотворителния мач срещу легендите на Аякс.
В крайна сметка ръководството на клуба се вслуша в техните гласове и в съботния следобед Ериксон стоеше на пейката на „червените“ от града на "Бийтълс" редом до клубните легенди Йън Ръш, Джон Барнс и Джон Олдридж.
Още преди началото на срещата стана ясно, че победителят в нея ще бъде само един – фантастичната публика на шесткратния европейски клубен шампион. За срещата, която бе под патронажа на фондацията на Ливърпул, бяха продадени 59 655 билета, което е абсолютен рекорд за досегашните благотворителни двубои.
Това бе деветия двубой от подобен тип, а общият приход от всички досегашни мачове бе 6,4 млн. паунда. Средствата се влагат в различни образователни проекти (по тази линия е помогнато на 123 000 души), както и в организацията Forever Reds, помагаща на бивши играчи на клуба в нужда и техните семейства.
Празничното настроение около "Анфийлд" бе подгрявано с различни атракции, сред които и концерт с фенски песни, но най-ясно то се видя на самия стадион.
Преди всички към терена се отправи Свен Горан-Ериксон, който бе приет повече от радушно от трибуните, а когато ветераните на европейските гиганти се строиха под звуците на “You’ll never walk alone”, магията на най-великата игра завладя всичко.
Съдейки по стартовите състави изглеждаше, че в Аякс подхождат с лека закачка към двубоя – те бяха регистрирали цели три „десетки“ – капитанът Яри Литманен, Сим де Йонг и Симон Тахамата. В добавка на пейката те имаха три „шестици“ – Арон Винтер, Ян ван Халст и Роналд де Бур, а с номер 12 се подвизаваха Кики Мусампа и Стан Байл.
Взелият участие в мача Едгар Давидс пък изобщо го нямаше в предварителната заявка, което вероятно е объркало разузнаването на домакините.
Амстердамци показаха, че не се шегуват и след две минута игра центриране на Деми Де Зеув отдясно намери Дерк Буригтер и той отбеляза за 1:0. В следващите минути изигралият едва 7 мача с екипа на Аякс Денис Гентенаар и защитата пред него показаха на настоящата формация какво означава стабилно представяне и неутрализираха домакинския натиск.
Две минути преди почивката Кики Мусампа овладя топката в малкото наказателно поле и даде комфортна преднина на почивката. Именно негов удар можеше да сложи точка на спора малко след началото на втората част, но за негово нещастие срещна гредата.
Направените промени в редиците на Ливърпул дадоха своя резултат и Грегори Винял намали в 54' и първата му работа бе да прегърне своя треньор Ериксон. Голът оживи трибуните и „Коп“ закипя.
Аякс отново можеше да дръпне комфортно, но на два пъти Райън Бабел пропусна от чисти позиции. Заедно с Яри Литманен, той изигра по едно полувреме и за двата отбора, за да покаже силната връзка между тях през годините.
В 74' Ливърпул възстанови равенството след отлична комбинация между резервите Дирк Кайт и Джибрил Сисе. Именно настойчивата игра на французина в 80' помогна на топката да стигне до Набил Ел Жар и имащия едва един гол в официални мачове за мърсисайдци играч, донесе обратът.
Черешката на тортата обаче бе запазена за 84', когато във вратата на Богдан Лобонц се разписа Фернандо Торес. Като в доброто старо времеq той докара до лудост „Коп“, а феновете на Ливърпул показаха, че отдавна са простили преминаването му в Челси в разцвета на неговата кариера.
На пресконференцията след срещата Свен-Горан Ериксон направи спортно-технически анализ на двубоя, сякаш става въпрос за обикновен шампионатен мач. Той подчерта, че основната роля за обрата е на капитана Стивън Джерард, който само е потвърдил лидерските си качества.
На въпроса за чувствата му в началото на мача, шведът призна, че се е разплакал от вълнение.
"Това е спомен, който ще остане с мен до края на живота ми", трогна той присъстващите. "Радвам се, че бях част от подобен мач. За мен и останалите играчи бе важно да видим Ериксон в такъв момент", заяви пред bTVSport един от участниците в мача Едгар Давидс.
Като цяло Питбула не бе настроен за разговори и спомена, че в момента живее в Дубай и запълва времето си с игра на голф.
Обяснимо асоциациите му с българския футбол се изчерпаха с Димитър Бербатов и Христо Стоичков. От изказванията и на останалите звезди на Ливърпул и Аякс обаче личеше едно – задоволство, че мечтата на един от именитите треньор в новата история на най-великата игра стана реалност. Просто на "Анфийлд" чудесата винаги са възможни.
Автор: Теодор Борисов
