Втората кула в защитата на Милан и националния отбор на Италия – Паоло Малдини, е неутешим след загубата на Франко Барези.
„Какво ще правим без нашия капитан?
Ти ме научи да се боря до последния си дъх, какво означава да си лоялен към отбора и колко е ценно да си истински лидер. Правеше го с личен пример всеки ден – с малко думи, но с безброй действия.
Ти ме закриляше като дете, напътстваше ме като момче и ме вдъхновяваше като мъж.
Ти беше най-великият футболист, с когото някога съм имал честта да играя.
Топла прегръдка за цялото ти семейство, особено за съпругата ти Маура и децата ти – Едоардо и Джанандреа.
Ще ни липсваш, капитане! Но светлината на твоята звезда ще продължи да бъде с нас завинаги“, написа Паоло, който игра рамо до рамо с Барези години наред.
„На 19 ноември 1995 г. дебютирах в Серия А срещу Милан. Бях на 17 години, а от другата страна беше капитанът на този отбор – Франко Барези. За момче на моята възраст да се озова на терена срещу шампион като него беше нещо невероятно. От този ден нататък разбрах още по-ясно какво означава да играеш с класа, лидерство и уважение. Довиждане, Франко. Почивай в мир“, написа бившият вратар на Скуадра адзура Джанлуиджи Буфон.
„Реал Мадрид, неговият президент и Бордът на директорите дълбоко съжаляват за кончината на Франко Барези – една от най-великите легенди на Милан, италианския футбол и световния футбол. Реал Мадрид изразява своите съболезнования и съпричастност към семейството и близките му, съотборниците му и Милан – клуба на живота му“, написаха от испанския гранд.
Пътищата на Барези и „Белия балет“ се пресякоха два пъти в тогавашната Купа на европейските шампиони по времето на Ариго Саки, а Милан на два пъти успя да елиминира испанския клуб по пътя към трофея – през 1989 и 1990 г. Барези беше на терена и като капитан на Милан при победата с 5:0 – един от най-емблематичните мачове в историята на клуба.
„Това е момент на голяма тъга за кончината на един изключителен човек и футболист.“ Дино Дзоф си спомня за Франко Барези: „Франко беше добър човек и шампион както на терена, така и извън него. Това е наистина тежка загуба за семейството му, за феновете и за италианския футбол. Като играч той печелеше на най-високо ниво – купи, шампионски титли и трофеи с националния отбор, всичко това напълно заслужено. Загубата на Франко е загуба за целия италиански спорт.“
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google