Тя е жена с кауза. Тя е вдъхновение. Не хленчи и не мрънка. Има специален отбор, от който всички можем да се учим.
На гости в спортния подкаст на bTV "За спорта без клишета" гостува Тина Димитрова.
Тя е още майка, баба, спортен директор на баскетболния Академик Пловдив. Носила е екипите на Марица, Академик Пловдив и Септември, съпругът ѝ е бивш гребец, а децата ѝ Димитър и Екатерина - написаха и пишат своите истории с оранжевата топка в ръце.
Тя ни доказва, че всеки докосвал се до деца със специални потребности, знае, че те имат силата да ни научат на много повече, отколкото ние тях - да израснем покрай тях, да се смирим, да бъдем по-добри.
Мечтае за пълни с усмихнати деца зали, забавляващи се младежи, въпреки различията.
За тях. Специалните
"Те са младежи. От 8 до 38-40 години. Чисти са като деца. Терминът "специални потребности" не ми харесва много. Те са като всички останали. Затова съм и с любимата си тениска, на която пише: "Различни, но еднакви".
Всички имаме нужда от това да бъдем приети и да се забавляваме, да бъдем щастливи. Реших, че трябва да дадем на тези хора възможност да се интегрират чрез спорт. За мен спортът е живот. Има деца със Синдром на Даун, епилепсия, аутизъм, ДЦП...
В Италия за първи път се срещнах с тях. Там се запалих и влязох в тяхното общество. Започнахме да ходим на фестивала Happy Hand в Болоня. Тази година отивам с група от 44 човека. От 29 май до 2 юни ще сме там. Миналата година вашата телевизия отрази събитието. Тази година ще сме с рекорден брой участници.
В спорта те са непринудени, учат се, дават им нови неща, разширява им кръгозора. Има деца, за които да вкарат кош, е цяла вселена. Алекс не знаеше какво е баскетбол, а сега в момента, в който вкара кош, скача като Джордан. Фантастичен е! Не е само той, примерите са много. Станахме едно семейство.
Усмивката в очите им и че чакат всяка събота с нетърпение, е най-важното. Има много доброволци, които помагат, защото без хора, които са съпричастни, няма как да се случи.
Моят цел, мечта, проект е всеки град да има специален отбор. От септември - да направим и нещо като турнир, купа. Тренираме в Пловдив и София, говорила съм с Ямбол, в Бургас също са готови. В Пазарджик започнахме с 6 деца, вече са 20.
В Пловдив ми помага италианец. Дойде от първия ден, помага ми за "Щастливи за ръка". Човекът е на разположение. И бащата на едно от децата - Лъчезар Стоянов, първото дете, което заведох в Италия. Дора Рангелова ме свърза със сдружение "Паралелен свят" и така започна всичко. Отидохме в Болоня с Лъчо и майка му Кремена.
Беше като уплашено зайче, криеше се зад дърветата, тя го гонеше. Слава Богу, хареса им. Ако го видите сега в Италия - все едно е организатор на събитието.
Лъчо днес е част от отбора на Академик в ББЛ. На първия си мач вкара тройка. Изключително са толерантни противниковите отбори. Включително и публиката.
Но той държи всяка събота да идва на тренировката с останалите си приятелчета. Защото започна с тях. Не пропуска. Много голяма роля за израстването му, изигра баскетболът. Ако го видиш на улицата, никога няма да кажеш, че има специални потребности.
Ние не ги познаваме тези деца, не знаем какво мислят. Повечето хора ги приемат, едва ли не като заразни. А, децата се вълнуват. 8 човека имаме от защитено жилище в Пазарджик.
Отидох да ги видя. Къщата е в перфектно състояние - чисто, подредено, двор, те се грижат за всичко. Справят се отлично. А Рачето, която трудно ходи, дойде до мен и ми каза: "Благодарение на теб". Тези неща ме вдъхновяват. Те ми дават крила.
Много малко хора са ми отказвали, сумите са според възможностите. Плащат хотел или самолет и не искат да се съобщават имената им. Много рядко получавам отказ. Има много добри хора в България."
Най-хубавото чувство
"Най-хубавото чувство е да си баба. Внуците ме зареждат позитивно и обикалям между Ботевград, Пловдив и Варна. Просто ги обичам.
Малко и за политика
"Радвам се, че баскетболист стана министър на спорта (бел. ред. - Георги Глушков). Ще видим... Времето ще покаже. От Венци Гечев съм научила нещо много важно - никога да не поставям оценка на неизпитан ученик. Но в Казерта, клубът от който тръгва за големия баскетбол Глушков, много се зарадваха на новината. За тях е чест."
За Академик Пловдив
"Добре сме здравословно, надявам се да влезем в плейофите. Сезонът ни не е от най-добрите. Всеки клуб има такива периоди. Трябва да ги преглътнем и да си извадим поуките. Чисто спортно - не е това, което сме очаквали. Не броя годините. Имах предложение да се върна в Италия, в Римини, но вече имам друга кауза. Това съм аз. Намирам време за всичко."
За Александър Везенков
"Наем навсякъде плащаме. Всяка зала е на някой. Президентът ни сега има идея да построи зала. Нямаш ли зала, не можеш да направиш нищо. С вързани ръце си. Да стане някой на нивото на Везенков - му трябва зала, в която да тренира денонощно. Това, което на него му се случва в момента в Сакраменто и НБА, е част от пътя. Ще излезе още по-силен."
Какво казва още Тина за Тити Папазов, за искреността, за децата си, за уроците, научени в Италия и за родителите си - чуйте целия ѝ разговор с Петър Бакърджиев.
Припомнете си материала на Станимира Атанасова за "Специалния отбор" на Тина Димитрова и участието му на Happy Hand в Болоня през 2023 г. - ТУК.
