на живо

Казусът Клаудия Пехщайн

Немската кънкобегачка притеснява Международния Олимпийски комитет

Олимпийската шампионка от игрите в Лилехамер през 1994 година, Нагано 1998 година, Солт Лейк Сити 2002 година и Торино 2006 година , Клаудия Пехщайн, продължава битката си срещу нейното недоказано наказание за упортреба на допинг. Тя се бори и за обещетение в размер на 4 400 000 хиляди евро. Делото е срещу световната, съответно и срещу немската федерация по кънки, но развръзката от него може да създаде небивал прецедент в света на спорта. Дано!

Ето и най-важните подробности от случая на немската състезателка по бързо пързаляне с кънки.

Сега, най- сетне, на 15 януари 2015 година, Висшия федерален съд в Мюнхен, е приел да разгледа заведеното от Пехщайн дело срещу Световната федерация по кънки /ISU/. Този съд постанови, че не признава оповестената срещу Пехщайн присъда за употреба на допинг от 2009 г., и което е по важното, не признава решението на Арбитражния спортен съд в Лозана /КАС/ за налагане на двугодишно наказание на Пехщайн за употреба на допинг.

На 25 ноември 2009 г. КАС потвърди присъда на световната федерация по кънки и отне състезателните права  на Пехщайн за две години, но проблемът е точно в основанието за взимане на решение. На практика, Пехщайн е наказана, не за някаква положителна допинг- проба, а за нестабилни и завишени параметри от нейните кръвни изследвания, което дава основание за съмнение, че тя е употребила допинг. Пехщайн отрича това и твърди, че съмнителните данни от кръвните проби се дължат на вродена аномалия в нейния организъм.

Присъдата, която сега се очаква, може да е от огромно значение за света на спорта, защото ще разбие монопола на МОК да решава нещата, на практика, отделно от граждански съдилища и отделно от действащото законодателство в страните от Европейския съюз. Не само спорове от областта на допинга, а всякакви спорни въпроси.

Точно това е номерът, който ФИФА прилага отдавна, за да решава спорни ситуации между футболисти и клубове, както и между клубове и федерации, само вътре в своите федерации и инстанции, и най-много в КАС. Там ФИФА и МОК са под една шапка.

През годините, на този принцип, ФИФА изгради може би най-съвършенната корумпирана световна империя , а случая, в който някои реши да оспори легитимността на футболен съюз например, пред гражданско съдилище, може да доведе до изключването на дадена федерация от редиците на ФИФА, само защото някой е спечелил делото си извън „семейната” корумпирана идилия на световната футболна централа, която не позволява на съдебните инстанции на суверенни държави да се бъркат в делата на футбола.

МОК чрез КАС / а председателят на КАС е вицепрезидент на МОК/ също предпочита да решава спорните проблеми само в собственото си „семейство”, така да се каже. Точно затова ще е добре за спорта, ако Пехщайн един ден успее да спечели своята битка. Тя може да създаде прецедент и в бъдеще спортистите ще могат да избират и да решават спорните си проблеми със спортните федерации, както пред КАС, така и пред редовните граждански съдилища в дадена държава.

Така трябва да стоят нещата в света на правосъдието, а не в царството на паралелното правораздаване.

Естествено това още не е станало, защото ответната страна /ISU/ оповести, че ще обжалва това решение пред Федералния съд на Германия. Разглеждане на случая пред тази Висша инстанция обаче, така и така трябва да има, защото едва след нейното окончателно решение, Пехщайн ще може да си получи многомилионното обезщетение.

Освен това засега „казусът Пехщайн” доказва само едно. Имаме случай на извратено, паралелно правосъдие. Пехщайн трябва да доказва, че е невинна, а КАС не трябва да доказва, че тя е виновна.

Нямаше ли в правосъдието принцип, че си невинен до доказване на противното?

Ето защо Пехщайн трябва да спечили своята битка, защото правораздаването в света на спорта и в света на големите пари си е някаква явно прогнила вътрешна работа.На това трябва да се сложи край. Паралелно правосъдие не бива да съществува в нито един сектор на обществено политическия живот. Има си държава, има си и някакво цивилизовано правосъдие в европейската общност. Защо в спорта е създаден някакъв паралелен свят на това?

И моля, да не бъркаме „казусът Пехщайн”, с битката против употребата на допинг.Това е друг проблем.Не бих си позволил да твърдя, че Пехщайн е напълно невинна. Но когато нейната вина не е доказана, а това са фактите досега, битката срещу паралелния правораздавателен свят в света на спорта трябва да се води докрай.

И ако чичковците във ФИФА нощем се будят от „кошмара Босман”, то  функционерите в МОК може скоро да се стряскат от „казусът Клаудия Пехщайн".

 

Автор: ГЕОРГИ ПОПВАСИЛЕВ