Шаварш Владимирович Карапетян. Името едва ли ви е познато, въпреки че става въпрос за 11-кратен световен рекордьор, 17-кратен световен шампион и 13-кратен европейски шампион по подводно плуване. Това е дисциплина, която също се практикува в басейн, само че състезателите нямат право да поемат въздух през цялата дистанция. И въпреки колосалните си успехи Карапетян остава в историята с постижение, което няма нищо общо със спорта.
На 16 септември 1976 г. тролей, движещ се край Ереванското водохранилище, полита към дъното. В превозното средство се намират 92-ма пътници. Карапетян се прибира от тренировка и става свидетел на инцидента. Без да губи и секунда се хвърля да помага заедно с брат си Камо.
Ролите са разпределени без думи - Шаварш се гмурка, а Камо поема хората и ги прехвърля на лодка, където вече ги очаква техният треньор.
Видимостта на практика е нулева, водата е твърде мътна. Тролеят е обгърнат от гъст облак тиня. Шамарш се ориентира по токоприемниците (известни като тиранти) и се добира до покрива, после чупи с ритници задното стъкло.
"Това бе единствената възможност. Нарязах се целия, защото това стъкло е огромно и не е като автомобилните", разказва Карапетян.
Той веднага напипва първото тяло и го издърпва към себе си. В този момент осъзнава, че е допуснал сериозна грешка - преди гмурканото е трябвало да извърши хипервентилация, тоест няколко дълбоки вдишвания. Чрез тази техника опитните гмуркачи могат да изкарат под вода до четири минути. Разбира се, това важи само при свежи сили. В онази ситуация обаче Шаварш е на предела.
"Всеки път анализирам случая така, както спортистите анализират ефективността на своето представяне. Осъзнавам колко грешки допуснах. Ако не бяха те, вероятно щях да спася повече хора..."
Двадесет минути в ледената вода. Двадесет оцелели. В действителност героят изважда повече хора, но не всички оживяват. Когато измъква последния, вече е в безсъзнание. В докараните бутилки няма кислород. Шаварш е сигурен, че в противен случай е щял да спаси всички.
"След първото гмуркане вече не се страхувах. Задейства се тренировъчният инстинкт, който бях изградил чрез спорта".
Според експертите по онова време Карапетян е единственият човек в света, който може да извърши подобно нещо. На следващата сутрин лекарите му поставят две диагнози - общо отравяне на кръвта и двустранна пневмония. Прекарва 45 дни на легло в лечебното заведение. Гади му се дори при вида на водата. Връщането към спорта изглежда направо нереално. Но той все пак се върна. И остана до 1979 г., когато се оттегли след 11-ия си световен рекорд.
От 92-мата пътници оцеляват 46.
Днес Шаварш Карапетян е на 63. Отдавна живее в Москва, руски гражданин е, има две дъщери и син. Собственик е на магазин за водолазно оборудване и на няколко заведения в столицата. През 2013 г. участва в щафетата с олимпийския факел за игрите в Сочи. Интересното е, че огънят угасва в ръцете му.
Получава няколко ордена за подвига си, но не е възнаграден на държавно ниво нито от СССР, нито от Русия. Шеговито нарича себе си "амренския син на руския народ".
