на живо

Епизод 7: Сирени за въздушна тревога (ВИДЕО)

И как bTV вкара последния гол във финала в Прага

 

Огромна купа в центъра на Прага, море от фенове из града и покачващо се напрежение. Така започна денят на финала.

Както и очаквахме, когато групи привърженици започнаха да се срещат, се стигна и до сблъсък. Резултатът - близо 20 натръшкани на земята с белезници. Все пак УЕФА да му мисли - направи финал между английски и италиански отбор на стадион за 20 хиляди души...

Но кютекът на феновете беше като детска игра, когато точно в 12 зазвучаха сирени за въздушна тревога. Няма лъжа... Сирени. Във времето, в което живеем, може да си помислите какво ни мина през акъла. Слава богу, оказа се тест, който в Чехия правят всяка първа сряда на месеца. Отдъхнахме си. Беше време за футбол.

 

Отправихме се към фензоната на Уест Хем, разположена на една кална поляна срещу стадиона на Спарта Прага. На Ивайло Чилев даже му се наложи да си купи нова шапка от феншопа, защото неговата падна в една локва. Но след ризата, това с локвите нямаше как да ни уплаши. Запознахме се с трима българи от Лондон. Дошли специално за мача, въпреки че нямат билет. Любов, какво да правиш. И те, и феновете на Фиорентина, с които говорихме пред стадиона, очакваха само и единствено победата.

Победа очаквахме и ние, защото получихме заветната "капитанската лента" от УЕФА. Тя се слага на ръката и дава ексклузивен достъп до терена след края на мача. Но за това след малко. По време на двубоя усещането беше уникално, защото теренът е на не повече от три метра от трибуните.

Феновете на Уест Хем имаха превес, но тези на Фиорентина не им отстъпваха по нищо. Грандиозен шум, песни и три гола. И естествено драма - с победен гол в последните секунди на Боуен.

И тук се връщам към капитанската лента - сложих си я и с последния съдийски сигнал нахлух на терена, за да се позиционирам до оператора, с чиято камера ще се правят интервюта. И хоп - Боуен. За bTV. Естествен и неподправен няколко минути след като вкара гола на живота си. После хванах и Соучек. Но черешката на тортата тепърва предстоеше. Игнорирах Дейвид Мойс, за да чакам търпеливо Деклан Райс, който около 40 минути танцуваше с купата пред феновете. Но не успя да избяга. Специално за bTV той обяви остава ли в Уест Хем.

Какво повече можеше да искам. Освен може би да вкарам гол на този стадион. Внимавай какво си пожелаваш. Защото докато всички още празнуваха пред едната врата, аз взех топката, влязох си на терена и вкарах на другата. Сложих точката в този финал. Финал за историята, финал, който ще се помни. Това е и финалът на нашето видеопътешествие. Но епизодите ще продължат. От Истанбул...