Иван Димов посвети спечелената олимпийска квота на своя брат, който след катастрофа не може да се състезава. Щангистът ни в кат. до 61 килограма си е поставил за цел: спечелване на медал във френската столица.
Преди три дни претърпелият атроскопия на коляното тежкоатлет си осигури виза за Париж, след като на Световната купа в Пукет той само мина кантара в кат. до 61 кг, но не участва.
Въпреки това никой не успя да го измести от първите 10 места в ранглистата, които дават право на участие на олимпиадата с двубоя му от 293 кг от световното в Риад.
Снимка:
Lap.bg
"Имаше доста голяма конкуренция. И имаше няколко човека, които можеха да ме изместят. Ако още един човек беше пред мен, нямаше да участвам", разказа пред bTV щангистът от Сопот.
На Иван рязко му се налага да порасне когато е едва на 9. Прибирайки се от училище в дома си в Сопот, вижда как внасят тялото на брат му, който е в безсъзнание, след като е претърпял катастрофа. Тогава третокласникът Иван разбира, че детството му е приключило.
"Бях в шок. Тогава нонстоп ревах. 2-3 дни не ми се ходеше на училище. Само седях при него и го гледах. След катастрофата беше около месец в кома. И се наложи да му сложат клапа в главата. Половината му мозък не работи.
Половината мозък е мъртъв и функционира с клапа. Бях прекалено малък. Даже родителите ми го криха известно време. Те ме лъжеха, че брат ми е на състезание, ще се прибере след еди-колко си дни", разказа преди време пред bTV Иван.
"Брат ми беше започнал да тренира вдигане на тежести и аз от малък му подражавах. Каквото прави той, исках и аз като него. Имаше един случай вкъщи той си играе на компютъра, аз отивам при него и той ми казва: "Не ме закачай, че имам мускулна треска" и аз много се изкефих. И викам: "Добре, аз ще почна да тренирам!" и така се навих да ида в залата, да имам и аз мускулна треска."
След тежката катастрофа братът на Иван – тогава 18-годишният Илиан, е подвижен, но никога повече не може да практикува професионално спортът, който обича - вдигане на тежести.
"Много бих се радвал с брат ми да можем да вдигаме, но... както казах, това е животът - днес си добре, утре не си", признава европейският ни шампион от 2022 г. за своя брат.
"Наистина олимпиадата е нещо много сериозно. Не съм очаквал, че ще стигна до тук. Всеки, който знае историята за брат ми, той ще е наясно, че е винаги с мен и си го мисля докато вдигам, тъй като покрай него започна всичко. При мен ще има еуфория, когато взема медал, сега съм по-резервиран", откровен е сега Димов.
Вижте още във видеото.
