Най-силните понякога се налага да пораснат твърде рано. Иван Димов – едва на 9.
Докато кротко се прибира от училище в дома си в Сопот, вижда как внасят тялото на брат му, който е в безсъзнание, след като е претърпял катастрофа. Тогава третокласникът Иван разбира, че детството му е приключило.
"Бях в шок. Тогава нонстоп ревах. 2-3 дни не ми се ходеше на училище. Само седях при него и го гледах. След катастрофата беше около месец в кома. И се наложи да му сложим клапа в главата. Половината му мозък не работи. Половината мозък е мъртъв и функционира с клапа. Бях прекалено малък. Даже родителите ми го криха известно време. Те ме лъжеха, че брат ми е на състезание, ще се прибере след еди-колко си дни.
Беше в кома и след като го докараха вкъщи, чак тогава разбрах. Пълна промяна. Той беше 70 килограма човек и след комата се стопи до 40. Пълна разлика. Не можеше да говори в началото", спомня си щангистът ни за дните, които никога не може да забрави.
Точно Илиан е човекът, който подбужда интерес към тежкия спорт вдигане на тежести за Иван Димов.
"Брат ми беше започнал да тренира вдигане на тежести и аз от малък му подражавах. Каквото прави той, исках и аз като него. Имаше един случай вкъщи той си играе на компютъра, аз отивам при него и той ми казва: "Не ме закачай, че имам мускулна треска" и аз много се изкефих. И викам: "Добре, аз ще почна да тренирам!" и така се навих да ида в залата, да имам и аз мускулна треска."
След тежката катастрофа братът на Иван – тогава 18-годишният Илиан, е подвижен, но никога повече не може да практикува професионално спортът, който обича - вдигане на тежести.
