15,20 м в сектора за троен скок, един опит на ръба на фаула, но останал в историята с олимпийското злато от Игрите в Сидни през 2000 г. и неподобрения повече от 20 години национален рекорд. Автор на всичко това е Тереза Маринова, която е следващият гост в рубриката ни "Българите на олимпийския връх".
"Смятам, че в този ден и този миг всяко друго място щеше да е провал. Бях изключително подготвена и самоуверена. Знаех, че ще стана олимпийска шампионка. Вярвах! Смятах, че мога да направя и невъзможното", казва днес шампионката.
Пътят към върха обаче не е толкова лесен. Особено в началото, когато основна спънка е... баща ѝ Мончо Маринов - рекордьор на България в бягането на 800 м.
"В началото бях много несериозна към моя спортен път. Баща ми казваше "От брат ти (б.а. - Цветомир Маринов е рекордьор на страната в бягането на 400 м) ще стане спортист, но от теб едва ли". Не беше детската ми мечта, но в момента, в който стана осъзнато желание, станах най-перфектият спортист на света", разказва Тереза Маринова в студиото на "Тази сутрин" и добавя:
"Баща ми не беше съгласен нито аз, нито брат ми да се занимаваме с лека атлетика. Заради това, което той сам е изтърпял. Спортът е едно тежко занимание. От една страна е искал да ни тества дали наистина искаме да се занимаваме със спорт, от друга - да не ни причинява това, което спортът може да причини. В началото с брат ми ходихме тайно на тренировка. Майка ми ни прикриваше и казваше, че ходим на занималня. Докато не се появиха вкъщи трима треньори, за да ме искат в спортно училище. Баща ми беше в шах!"
Само 13 месеца преди олимпийските игри в Сидни съдбата изпраща ново предизвикателство на Тереза Маринова. Тя е подложена на операция на крака.
"Ако има нещо, за което в моя живот съм благодарна на Господ, е, че винаги съм имала правилните хора до себе си. Благодарение на тях успях да мина през всичко това, да не загубя вярата си. Те вярваха, когато аз не вярвах. В началото ми беше като на шега. Докторът ме попита "Ти пак ли ще скачаш троен скок?", аз му казах: "Ще стана олимпийска шампионка".
Един от тези хора е Христо Марков - олимпийски шампион в тройния скок от Сеул 1988 и световен шампион в зала (1985 г.) и на открито (1989 г.), и треньор на Маринова.
"Имах проблеми с първия ми треньор Светослав Топузов, на който съм изключително благодарна. С него станах световна шампионка и световна рекордьорка за девойки. Усещах обаче, че трябва да променя нещо. На един лагер на Белмекен Христо Марков се опитваше да се върне като спортист. Видял ме е и е казал "Един ден искам да тренирам момиче като това!". След това с мой приятел коментирах, че трябва да сменя треньора и той ми го сподели. Стефка Костадинова и Христо Марков винаги са били моите идоли в спорта!", разкрива тя и казва още:
"Много хора казваха, че той е бил спортист, но не е бил треньор. Казвах, че само да ме научи как да се държа на стадиона и какво мога, на мен ми е достатъчно"
"Аз съм много голям оптимист, но не вярвам, че спортът в България ще се върне към онези много големи постижения от 80-те и началото на 90-те години. Но най-важното качество за всеки спортист е търпението. Много хора си тръгват от спорта, защото не могат да дочакат своя момент. Търпение! Колкото и да ти се струва трудно, невъзможно. Търпението ще те отведе там, където трябва да отидеш!", завършва Тереза Маринова.
