на живо

Преди 8 години разнасяше пица, а сега отива на световно

Историята на Юсуф Фофана е забележителна

Преди дни стана ясен съставът на един от фаворитите в Катар 2022 - този на Франция. Сред суперзвездите, на които ще може да разчита Дидие Дешан, е и полузащитникът на "Монако" Юсуф Фофана. Съдбата му е наистина забележителна.

Като тинейджър Юсуф посещава футболната академия в Клерфонтен, където редом до него тренират Амин Арит от "Марсилия" и Муса Диаби от "Байер". Легендата Дидие Дрогба е идол на Фофана. Още тогава той е смятан да голям талант, но така и звездата му не изгрява. "Образно казано, отново започнах да ставам обикновен играч“, каза самият футболист в интервю за L'Équipe.

През 2014 г. напусна Клерфонтен. „Трябваше да си намеря добре платена работа. Сега е трудно да си го представя, но тогава станах доставчик на пица. Беше смешно и продължи няколко месеца, но обичам да си спомням това време. Позволява ми да остана на земята."

Докато припечелва като разносвач, той играе в "Дранси" - отбор от френското аматьорско първенство. През 2017 г. полузащитникът, разочарован от спортните си перспективи, взима окончателното решение да окачи бутонките и да се съсредоточи върху обучението си.

Веднага обаче получава предложение от "Страсбург": „Казах си, че съм приключил с футбола. Исках да получа бакалавърска степен. Но бях забелязан от "Страсбург" и през февруари 2017 г. подписах договор.”

Първоначално Юсуф играе в младежкия отбор, но още през сезон 2018/19 пробива в елита. Година по-късно той се мести в "Монако", където е и до днес.

Родителите на Фофана са от Мали, а има корени и от Кот д'Ивоар. Той обаче избира да играе за Франция. Има мачове за юношеските формации (11 мача за U19, U20 и U21), а за първия отбор на "петлите" се включи в Лигата на нациите срещу Австрия и Дания.

„Когато разбрах, че съм повикан за световното, си казах: „10 години по-късно се връщам в Клерфонтен (бел. ред. - базата на френския национален отбор се намира в Клерфонтен) през парадния вход. Когато треньорите ми при младежите ме видяха, се зарадваха. Казаха ми: „Благодарим, че се върна. Ние сгрешихме“.