Тя накара сърцата на милиони българи да бият в един ритъм с нейното и ни направи истински горди с историческото си олимпийско сребро в художествената гимнастика от приключилите преди дни олимпийски игри в Париж.
Как сълзите от тъга могат да се превърнат в такива от щастие, стига да не спираш да се бориш и най-важното - да вярваш, попитаме самата Боряна Калейн, която бе гост на bTV и "Тази събота".
"Първата вечер спах само 3 часа, но спах с медала. Не можех да повярвам, че е мой. Оставих сърцето си в Париж. Освен мой е и на цяла България. Щастлива съм от начина, по който играх. Това е награда за всичките усилия, които положихме. От 18 години съм в залата, но сега съм била готова... Вярвах, че мога. Никога няма нищо сигурно", каза пред Митьо Маринов олимпийската вицешампионка.
Едно от суеверията се кри в кърпичка, подарена ѝ от мили японски граждани в Мураяма. "Беше през 2017 г. Тази кърпичка я сгъвам по точно специален начин и я давам на треньорка си преди да изляза. На мен това ми носи спокойствие", довери ни Боряна.
А каква символика се крие в съчетанията, които и донесоха среброто в Париж?
"Обръчът са първи години. Когато беше забавно, влизах в залата, за да бъда с моите приятелки. С топката - започвам да печеля медали, тогава разбираш колко е хубаво да си пръв. При бухалките са всички трудности и неуспехи. Когато си най-смачкан и не можеш да намериш сили да се изправиш. Лентата показва как въпреки всичко и всички, решаваш, че няма да се предадеш и ще се бориш до края", споделя грацията.
Не подминаваме и трудните моменти по пътя. "Обещах си да се обичам повече и да си давам нужното време. Имаше период, в който не можех да вляза в залата, чувствах се зле, просто не можех да стоя там... Около месец продължи.
Беше в началото на миналата година. Сега сърцето ми е пълно с щастие, любов и благодарност."
За треньорката си Марияна Памукова, за първите дни в залата и каква е била Боряна преди 5 години и защо сребърният медал ѝ харесва повече от златния - вижте във видеото.
Снимка:
Getty Images
