В търсене на повече финансови средства клубовете забравиха истинските ценности
2
0
1
0
0
2
3
0
1
0
2
1
0
0
3
3
3
1
2
0
1
1
2
0
Замисляли ли сте се колко малко "романтици" останаха във футбола? Тези, които играят в клуба, в който са израснали. Без значение дали отборът им е на върха, в дъното на своята история и в какво финансово състояние се намира. При всички положения са малко. Още по-лошото е, че малцината останали "динозаври" не получават нужното уважение.
В последните 5-10 години ставаме свидетели на ужасяващия начин на третиране на клубни легенди от собствениците на отборите. Просто тези състезатели стават жертва на футболната система. Жалко, много жалко, защото точно тези хора са идолите на децата. Те са примерът, който всеки един състезател трябва да следва в живота си, не само на терена.
Примерите от този сезон, които бяха "изплюти" от системата са Франческо Тоти и Джон Тери. Двама футболисти, които са дали толкова много на "Рома" и "Челси", на самата игра, че колкото и редове да се изпишат, пак ще са по-малко от мачовете и головете им. Достатъчно показателно е отношението на феновете и към двамата, за да разберем, че ще останат завинаги в сърцата на привържениците (не и в тези на ръководителите).
За отказването на Франческо Тоти се говори от 2 години. Легендарната десетка упорито отказваше да го стори и напук на възрастта си (40 години), треньорски решения и натиска от ръководството продължаваше да чака още някоя друга минутка за "Рома".
Кой друг съвременен футболист би имал подобно поведение? Многократно станахме свидетели на играчи, мрънкащи за това, че са на пейката, че няма нов договор, че треньорът не ги пуска на подходяща позиция и т.н. Чухме ли го това от Тоти? Не! Защото той иска да бъде запомнен като най-отдаденият на каузата "Рома" футболист. Защото е с високо вдигната глава и не иска да разваля имиджа си точно в края. В интерес на истината, през годините Тоти нито веднъж не е мърморил, че не играе, че е най-фаулираният футболист, че не е на предпочитаната си позиция и прочие. Дори в настоящия момент, когато има повод да "избухне" срещу треньор или президент, запазва мълчние. Това е само една от всичките разлики между футболист и ФУТБОЛИСТ.
Какво се случи в последния месец в "Рома"? Дойде новият спортен директор Мончи, който разкри, че Франческо Тоти е дотук с кариерата като футболист. Да окачва обувките и да сяда на стола зад бюрото. Това ли е начинът да обявиш края на една ера? Доста извратено звучи. Още повече, че идва от човек, който е "чужд" за "Рома", който идва "току-що". Поне да бяха оставили на Тоти сам да обяви решението си. Той го заслужаваше!
Джон Тери - сърцатият защитник, който винаги ще има бучка в гърлото си заради две неща в "Челси" - изпуснатата дузпа на финала в Шампионската лига в Москва и "изритването" му от "Челси". Той, по подобие на Тоти, не беше оставен сам да реши как да продължи кариерата си. Беше му показан изходът и обявен, макар и негласно, за ненужен. На кого от ръководството на отбора му пука за стотиците мачове, сухите мрежи и вдъхновението от Джон Тери? Явно на никого. Важното е да се въртят новите герои, които днес са тук, утре си тръгват. Машината да върви, пък клубните легенди да си гледат работата.
Франческо Тоти и Джон Тери не са единствените примери за безобразното отношение към тези, които са символ на един отбор и поддържаха футболната романтика.
Икер Касияс, Стивън Джерард, Алесандро Дел Пиеро, Франк Лампард, Раул Гонсалес са малка част от тези, които бяха принудени да си тръгнат от клуба, в който са играли десетки години и са се превърнали в емблеми.
Ясно е, че футболът се превърна в бизнес. Футболните босове са вманиачени само в една дума - "пари". Това не значи пълното пренебрегване на ценностите, на погазването на елементарни принципи. Феновете казаха своята дума - привържениците на "Милан" аплодираха Франческо Тоти на "Сан Сиро".
Тифозите на "Рома" изкупиха всички билети за мача срещу "Дженоа" в последния кръг за 24 часа, за да се поклонят за последно пред гения. Фен на Джон Тери пък пропътува над 2000 км от Алжир до Англия, за да демонстрира уважението си към големия капитан. Тези примери доказват едно - обикновеният футболен запалянко не е забравил кои са важните неща в играта, не се е зомбирал от идеята отбора му да печели титли на всяка цена.
Надеждата остава в младото поколение, което да взима пример от клубните легенди и да успее да попие от поведението им. Това им гарантира място в историята на техния отбор и безгранична любов от феновете. Не беше ли това най-важното в тази игра или аз се загубих в романтиката на футбола?...
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
