След 17 години в басейна Нина Рангелова сложи край на състезателната си кариера. 26-годишната пловдивчанка дълго време обмисляше решението, но в крайна сметка постави точка в края на една турбулентна за нея 2016 г.
Нина сякаш не успя да издържи на темпото на най-големите и прецени, че моментът вече е дошъл. През последните 10 години Нина крепеше на своите плещи българското плуване. Към нея бяха отправени най-присвитите вежди и най-големите очаквания. Тя генерираше надеждите за нови национални рекорди и за финали на големите първенства.
Три участия на олимпийски игри - Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио 2016, девет финала на европейски първенства и над 70 държавни рекорда белязаха 17-годишната й кариера.
Връхната точка на Рангелова през изминаващата година бе шампионатът на Стария континент в Лондон, където влезе в двата финала на своите коронни дисциплини – 100 м и 200 м свободен стил.
Малшанс попречи на плувкинята да опита да изпълни голямата си цел през сезона – финал на 200 м свободен стил на игрите в Рио. Точно преди състезанието тя се разболя и завърши четвърта в своята серия.
В по-късата дистанция изоставането й не бе никак малко - близо секунда след последната състезателка, затворила финала. Така чашата на търпението преля.
В последните години Нина многократно споменаваше, че нейните най-добри дни вече са зад гърба й. И че отдавна е обмисляла идеята за отказване.
Сега големият въпрос е кой ще я наследи. Кой ще поеме щафетата от нейните ръце?
Конкуренцията в световното плуване е убийствена. Темпът на развитие изстреля най-добрите в космоса и отвори огромна бездна между тях и останалите.
Всеизвестен факт е, че в момента американците доминират. Техните секретни възстановителни процедури и непознатите за останалия свят специални медикаменти буквално отказват конкуренцията.
Самият факт, че на олимпиадата в Рио момиче на 19 години (Кейти Ледецки) извоюва четири титли и подобри куп световни рекорди, говори сам за себе си.
На този фон у нас конкурентни плувци липсват. Няма нито условия, нито средства за подготовка.
За последния голям форум – световното първенство в малък басейн в Ундзор (Канада), квоти извоюваха едва трима българи – Нина Рангелова (50 м, 100 м, 200 м и 100 м съчетано), Антъни Иванов (50 м, 100 м и 200 м бътерфлай) и Красимир Агов (бруст 50 м и 100 м).
Вече е досадно да споменаваме допотопните възстановителни методи, както и слабата подготовка. Рангелова непрекъснато повдигаше тези въпроси пред федерацията, но и самите шефове бяха с вързани ръце.
След едно от състезанията в Рио Нина дори спомена, че не разполага личен масажист, което за състезател на такова ниво е просто немислимо. Нямам как да се възстановиш от днес за утре, ако не следваш строга програма с масажи, електрическо съкращаване на мускулите и така нататък.
В последните години малкото финансови средства, които отпуска държавата за този спорт, отиват най-често за подготовката на един или максимум двама изявени състезатели, раздаването на премии и други извънредни разходи по поддръжка на спортни съоръжения у нас.
За да дойдат големите успехи обаче трябва да се излезе от тази порочна схема. Изглежда по-правилно ограничените средства да се наливат в изграждането на плувни комплекси. Ако се заложи на дългосрочна стратегия, изглежда далеч по-вероятно в близките няколко десетилетия да се появи бъдещата Таня Богомилова. Сегашният вариант е да харчат безразборно маси пари за подготовката на само един състезател плувец без шансове за каквато и да е призова позиция.
За да не стане тонът твърде минорен, все пак ще отчетем, че в българското плуване имаме една мъждукаща звездица. Българският Майкъл Фелпс се казва Антъни Иванов.
17-годишният великотърновец буквално лети в своето развитие. Иванов държи националните рекорди за младежи на 100 м съчетано плуване и 200 м бътерфлай – неговата коронна дисциплина. Национален шампион, рекордьор и европейски медалист.
Освен Антъни обаче много трудно могат да се посочат други родни таланти в басейна.
След отказването на Нина ще настъпят трудни дни. Това показва сухата статистика. Иначе в клубовете от цялата страна има достатъчно обещаващи деца. Въпросът е как ще се работи с тях и какво ще бъде произведено.
