Какво е да си само 165 см, но да искаш да играеш волейбол на високо ниво? Могат ли и по-ниските да играят? Въпроси, чиито отговори ни дава либерото на националния отбор по волейбол – Жана Тодорова.
Въпреки разликата в ръста с останалите трениращи момичета, тя обиква волейбола още при първото си влизане в залата. И го избира пред многото други спортове, които е тренирала.
Гледайте финалната четворка на Златната лига с участието на България на 19 и 20 юни пряко по RING, на VOYO.BG и на сайта btvnovinite.bg.
„Бях много добра на различни спортове – и на тенис, на плуване. Помня, че треньорите имаха големи надежди за мен. Мен ми беше много студено и ме беше страх от водата. Затова се отказах. Тренирала съм тенис по-професионално, футбол с момчетата. Кортът за волейболната зала беше много близо и реших един ден да се пробвам и там. Отидох с родителите ми, които също нямат възхитителен ръст. Чудех се. Даже си спомням, че си мерех растега вкъщи дали съм пораснала, но и до ден-днешен не съм пораснала“, спомня си Жана.
View this post on Instagram
Нейният по-скромен ръст едва не слага край на волейболната ѝ мечта. Още на първата тренировка...
„Първите треньори там бяха Цеца Тенева, Георги Илиев. Те за малко щяха да ме върнат, защото за волейбол се търсят високи момичета, но казаха: „Ела утре да те пробваме!“. Мислех си колко е хубаво да забиваш. И аз исках. Докато не ми казваха, че не мога да забивам. Треньорите видяха, че имам рефлекс, с което се отличавам, и съм точно за поста либеро“, разказва днес тя.
View this post on Instagram
Освен волейболни, Жана Тодорова има и... футболни качества.
„Футболът беше по-скоро с момчетата. Беше след училище. Те винаги ме избираха мен първа в техния отбор. Представете си значи колко съм била добра с краката“, смее се тя.
Решаваме да проверим футболните умения на Жана Тодорова срещу двукратния носител на наградата „Футболист на годината“ – нападателя на „Локомотив“ Пловдив - Димитър Илиев, с когото волейболистката си бие дузпи.
От бялата точка Жана е непоклатима! Разписва се в 4 от 5-те си изпълнения срещу футболиста на „смърфовете“. Трудно, но успешно, волейболистката спасява една от дузпите на Димитър Илиев, с което слага край на дуела с равенство – 4:4. Футболист номер едно на България за последните 2 години не крие възхищението си от представянето на Жана Тодорова:
„Притежава много добър рефлекс. Когато бия дузпи, обикновено не се притеснявам. Тя обаче успя да ми хване ъгъла на няколко пъти, дори ми спаси изстрел. Бях затруднен!“
И по подобие на много футболисти, като Хосеп Гуардиола, Матео Ковачич и Раул, Жана Тодорова също изминава пътя от дете, подаващо топките, но до волейболното игрище:
„Помня един мач в зала „Лаута“, имаше само едни пейки отстрани. Аз бях на 14 години, тепърва започвах в школата. Тогава играеха ЦСКА и "Марица". В ЦСКА играеха Мария Филипова, Добриана Рабаджиева – все звезди, и аз им помагах и им подавах топката цял мач. Имаше такава процедура – да бършеш игрището с 2 парцала от третия метър, така че аз съм започнала оттам. Това беше за мен наслада. Да съм толкова близо до такива състезателки. Когато си там, мечтаеш още по-силно да си от другата страна. Да влезеш на игрището и да играеш с тях“, спомня си с умиление Жана.
Ясен знак, че решението да се захване с волейбол е правилно, идва когато е на 15 години:
„Осъзнах, че не е само хоби, когато ме викнаха в женския национален отбор. Спомням си вълнението. Елица Василева, Христина Вучкова и Мария Филипова – тях ги гледала само по телевизията и бяха мои идоли. И всъщност се докоснах до тях и разбрах, че и те са хора, като всички останали. Това беше преломният момент.“
Жана започна да се доказва в мачовете, но извън залата, хората трудно ѝ вярват, че се занимава с волейбол.
View this post on Instagram
„Хората не вярват, защото съм 165 см. Когато кажа, че съм либеро, и те казват: „Аааа, разпределител!“. И аз отговарям: „Даааа, той е с различната тениска на корта.“ Либерата правят незначителните неща в очите на хората, които не разбират“ , признава Жана Тодорова.
В света на високите, да бъдеш по-нисък невинаги е лесно:
„Казват ми "джудже", понякога "муха". Може би съм нахална и гледа да обера всяка топка като конска муха. Може би се научиха моите съотборнички. Да не ми се бутат толкова, а да ми оставят повече топки на мен.“, коментира либерото на националния отбор.
View this post on Instagram
Жана е част от националния отбор вече 8 години. Едва на 24, тя има ясно начертан план след края на кариерата си:
„Политиката! Да бъда министър-председател! Първото нещо, което ще променя, е финансирането към отборите.“, заявява с твърдост в тона Жана Тодорова.
Нейният управленски кабинет пък изглежда така:
Министър на младежта и спорта: Цветан Соколов
Министър на финансите: Елица Василева
Министър на земеделието и храните: Христина Вучкова
Министър на икономиката: Мартин Атанасов
Всички те са избрани от Жана Тодорова, но с важното уточнение от нея: „Ако някой не се справи, ще бъде уволнен! Бързи рокади – в името на нацията. Моят заместник ще бъде Гергана Димитрова. Спечели ме със своята принципност. И ето, че имаме готов кабинет: очаквайте неочакваното!“
Преди да мисли за бъдещите си планове, Жана Тодорова е вперила поглед в настоящето. През уикенда женският национален отбор по волейбол ще вземе участие във финалната четворка на Златната лига в Русе. Всички срещи от надпреварата ще можете да проследите пряко по RING, на платформата VOYO.BG и безплатно на сайта btvnovinite.bg. Целта пред българския тим е само една:
„Ако успеем да не подценяваме никого, мисля, че е напълно реалистично да спечелим Златната лига, както го направихме и преди 2 години.“, признава Жана Тодорова.
Извън волейболната зала, Жана обожава театъра:
„Заглавие, което мисля, че най-добре ме описва, е „Животът е прекрасен“. Животът е прекрасен с това да обичаш работата си, с това да си здрав и с това да цениш щастието, когато го имаш, а не когато го загубиш.“
Жана Тодорова – доказателството, че и по-ниските могат да играят волейбол. За този спорт е нужен не само ръст, но и сърце.
