Запознайте се с Ли Жияксин. В Китай й я наричат Летящата баба. Прякор, който идва от страстта й към парапланеризма и с който тя много се гордее. Наскоро пенсионерката от град Дзилин бе официално призната за най-възрастната жена-парапланерист в света. Новината не я развълнува особено.
„Ако се впечатлявах какво мислят хората за мен отдавна да съм се обездвижила вкъщи и да съм се превърнала в скучен и отегчен стар човек. На младини трябваше да правя не това, което ми харесва, а това, което трябва, според обществените норми. Щастлива съм, че днес живея така, че всяка сутрин ставам от леглото с желание и усмивка”, казва 70-годишната Ли докато проверява внимателно екипировката си преди да полети.
Запалва се по екстремния спорт преди десетина години. Докато се разхожда край река Сонгхуа в родния си град вижда група млади мъже, които практикуват парапланеризъм. Започва да се интересува къде може да се запише. На пътя й изскачат уж непреодолими препятствия. Чисто нов парапланер струва 50 000 юана ($7600). Трябва да си приготви и още 4000 юана ($600) за уроци. Суми, непосилни за човек, който получава месечна пенсия в размер на 1200 юана ($180).
Мечтата обаче е по-силна от примирението. Ли намира парапланер втора употреба и убеждава собственика да й го продаде за 30 000 юана ($4500). И понеже съдбата обича смелите, скоро пенсията й е увеличена двойно. Ли се захваща за здрава работа. Поставя си срок от година, за да се научи да лети: „Щом младите могат да се справят с това за три месеца, за мен 12 месеца изглеждаха реалистичен период.”
На Националния празник на Китай на 1 октомври 2004 г. (Ден на провъзгласяване на републиката – 1949 г.) Ли полита за първи път сама. Зaд гърба й са стотици тежки падания, изтощителни тренировки, в които трябва да свикне с тежестта на парапланера от 10 кг, както и с безкрайните кросове, които предприема, за да привикнат краката й към дългата засилка, която й е нужна, за да се издигне във въздуха.
„Почувствах се волна като птица, когато видях земята да се отдалечава все повече и повече докато накрая не стана малка точка. В този момент бях по-жива от всякога”, разказва за специалния момент Летящата баба от Дзилин.
Ли се ражда през 1949 г. Пенсионrра се през 2004-та, когато е на 55. Скоро след това съпругът й умира, а дъщеря й се премества в друг град. Става й самотно. Приятели я карат да опита спорт сред природата. Започва да плува в студените води на реката през зимата, пробва рафтинг и планинско колоездене. Натоварванията й се отразяват добре, но адреналинът все не й стига.
„Дъщеря ми ми е много сърдита. Притеснява се, че това не е за мен. И донякъде има право. В първите години бях доста безразсъдна. Веднъж се забих в гората докато бе зима и имаше доста сняг. Можех да пострадам сериозно и от тогава си дадох дума, че ще летя само при хубаво време”, споделя през смях Ли Жияксин.
Въпреки че зад гърба й са стотици полети и почти 10-годишен опит жената няма право да й бъде издаден лиценз. Заради преклонната й възраст за спорт, особено толкова екстремен, не й е разрешено да участва и в официални състезания. Заради липсата на средства Ли практикува любимото си занимание без застраховка. Не ползва и допълнителна помощ при подготовката, засилването и излитането.
„Човек има хиляди причини да не прави нещо, което не му харесва и се нуждае само от една, за да прави това, което му е на сърцето. Аз обичам повече от всичко да предизвиквам себе си. Иначе е лесно да се заключа у дома и да започна да бърша прах там, където вече съм го избърсала”, споделя Ли.
До кога възнамерява да лети?
„Докато краката ме държат.”
Кратко и ясно. Време е за поредния полет на Летящата баба.
