Родопски гайди, народни песни, много емоции и дори сълзи - така бяха посрещнати двете български бронзови медалистки в борбата от олимпийските игри в Токио - Тайбе Юсеин и Евелина Николова и техният треньор Петър Касабов.
На летище "София" своите героини чакаха не само най-близките, а и фенове и легендарния петкратен световен шампион Александър Томов.
Българките не скриха сълзите си при срещата с най-близките, които не бяха виждали от 23 юли насам.
Очакванията към родните представителки в Токио бяха големи. За отличия се пребориха само Юсеин и Николова, докато Мими Христова и Миглена Селишка не успяха да се класират за финалите в своите категории.
"Едва сдържам сълзите си. Много приятно съм изненадан, дано все повече се случват такива посрещания и да даваме повод за радости на хората. Удовлетворението е голямо по простата причина, че го чакахме много. Щастлив съм. Винаги искам още и знам, че винаги можем да постигнем още малко. Горд съм, че съм начело на този отбор. Трудно ми е да осмисля успеха. Сега пристигаме и след това дълго пътуване е трудно да говоря. Като виждам какво посрещане имахме обаче, разбирам, че сме направили нещо голямо. Тези медали са много изстрадани и се радвам, че успяхме да се преборим за тях. Повече спечелихме на тези Игри, защото всички пораснахме на това състезание", заяви Касабов.
Той не разкри дали ще продължи да бъде треньор на женския национален тим.
"Нямам представа какво е бъдещето на женската борба. Засега мисля да си почина. Дано имаме здраве и късмет. Нека да се нарадваме на успеха, пък бъдещето ще го решаваме, когато му дойде времето. Това са млади момичета с достатъчно опит, които се надявам да съберат сили и да продължат нагоре. Ние сме едно голямо семейство. Всяка една си преживяваше и победите, и загубите. Никога не сме имали два медала от женската борба. Да, не са златни и сребърни, но всяка една от тях си заслужаваше. Тайбе до последно не знаеше дали ще участва. Тя все още не може да си свие крака на максимална степен. Това са железни момичета и се радвам, че толкова дълго време съм работил с тях", каза той.
С лека горчивина от изпуснатия шанс да се бори за титлата от олимпийските игри пристигна у нас Тайбе Юсеин.
"Мисля си за полуфиналната среща и все повече си давам сметка, че аз всъщност направих това, което можах. Опитах се да надскоча себе си, но просто японката бе много добре подготвена за срещата с мен. Каквото аз можах направих, но просто тя не ми даде възможност", каза тя.
Евелина Николова определи своето представяне в Токио като трамплин за нови върхове.
"В момента се чувствам много щастлива, понеже видях усмивките на всички тези хора, които ме посрещнаха. Видях и всички съобщения, които ми писаха. Вече започвам да усещам какво към постигнала. "Успях, извоювах си го, преборих се", това бяха думите, които си казах след спечелването на бронза. Пътят беше много труден, много дълъг, но в същото време имах и много прекрасни моменти. Бих казала, че си заслужаваше всичко", заяви тя и намекна, че вероятно кариерата ѝ ще продължи поне до олимпийските игри в Париж през 2024 г.
