Европейското у дома ще е като олимпийски игри, категоричен е пред bTV волейболният национал
От момче, което дори не е знаело правилата на волейбола, до национал на България и част от поколение, което мечтае за олимпийския връх. Пътят на Денислав Бърдаров не е нито кратък, нито лесен. Контузии, съмнения и момент, в който дори не е знаел дали изобщо ще продължи да играе.
Днес обаче той е сред лицата на българския национален отбор. Предстои му европейско първенство у дома - сцена, която самият той сравнява с олимпийски игри.
Преди големите мачове в София Бърдаров говори откровено пред bTV за пътя до националния отбор, пропуснатото световно първенство, работата с Джанлоренцо Бленджини, живота извън залата и най-важното - защо за него успехът не се измерва само с медали.
- Спомняш ли си първия ден в залата? Кой те заведе и кой те запали по волейбола?
- Майка ми беше човекът. Преди това съм пробвал няколко спорта. Когато бях на 7 години, започнахме плуване с брат ми, който е две години по-голям. Отдаваше ми се. Шеговито треньорката казваше на майка ми: „Дай ми го, ще го направя шампион“. Харесваше ми, на брат ми обаче не му допадна. Нямаше как родителите ни да ни водят отделно и така и двамата приключихме с плуването.
Майка ми каза, че докато растем, трябва да спортуваме, и ни заведе във волейболната зала – аз на 7, а той на 9 години. Не знаех правилата, не бях играл волейбол, дори не го бях гледал. Малко по малко обаче нещата се получиха. Не ме запали веднага. Но когато започнах да го разбирам, тогава и започнах истински да се забавлявам.
Тренирал съм и таекуондо. В пети-шести клас играех и футбол в училище и ми харесваше доста. Реших да пробвам и двете. Купихме абсолютно всичко – кори, бутонки, всичко необходимо. Семейството ми каза: „Избирай“. Бях вратар. Тренирах точно една седмица и приключих. Таекуондо тренирах четири-пет месеца, а плуване - около година.
- Не игра на световното първенство миналата година. Превърна ли се това в най-голямата ти мотивация?
- Определено ми повлия. В тежките моменти през сезона винаги си спомнях за онзи момент и за чувството на празнота, което изпитах. Никога не искам отново да изпадам в подобно положение. По време на някои мачове именно това ме е мотивирало да дам още повече от себе си.
- Имало ли е момент, в който си се съмнявал дали ще стигнеш до националния отбор?
- Имало е. Като цяло дори не съм си мислел, че ще стигна до националния отбор. Затова съм много щастлив и благодарен.
Не съм си поставял чак толкова големи цели. След контузията дори не знаех дали ще продължа да играя волейбол. Просто давах всичко от себе си. Казах си: „Това е последно напъване, последно влагане... Каквото животът покаже“. Не всичко е на всяка цена. Но националният отбор е цел, която е много приятна за постигане.
- Какво те направи по-силен след всички трудности?
- Всички трудности преминават. От тях винаги трябва да извлечеш най-доброто. Когато ги преодолееш, трябва да вземеш урока, да видиш плюса в трудната ситуация и да оставиш негативите зад гърба си. Ментално съм се стремял да бъда максимално добре подготвен. Никога не съм се предавал. Това е много важно - да си настроен позитивно и да извличаш най-доброто от всяка ситуация.
- Кой човек е най-важен за кариерата ти?
- Има много хора, които са ми помогнали - треньори, физиотерапевти, доктори. Всички имат пръст в моята кариера. Семейството, разбира се, също е изключително важно. Подкрепя ме, следи ме, вярва в мен и ми дава стабилност. Благодарен съм на абсолютно всички.
- Как изглежда един твой ден извън залата?
- Време с близки, приятели и семейство. Нормално ежедневие. Хобито ми е фитнесът и той е задължителна част от ежедневието ми.
- Какво правиш, когато не тренираш?
- Фитнес, който май също се води тренировка, но аз не го приемам така. За мен е удоволствие. Ходя за риба, играя шах, табла, карти и настолните игри. Гледам и филми. Това са нещата, които обичам да правя.
- Какво очакваш от Евро 2026? Надеждите със сигурност са огромни.
- Не го мисля чак толкова. В момента сме в подготвителен период и тренираме на високи обороти. Невероятно преживяване ще бъде, защото е у дома. Бих го сравнил с олимпийски игри, защото ще бъдем домакини. Очакванията са големи, да. Най-важното е да влезем максимално подготвени и да извлечем максимума.
- Къде е таванът на този отбор?
- Видяхте, че в Лига на нациите бяхме един от най-младите отбори. Това означава, че имаме огромен капацитет за развитие. С всеки изминал мач всеки един от нас е по-добра версия на себе си от предишната. Таванът зависи индивидуално от всеки - как работи, как се развива и как е настроен ментално. Отборът има потенциал и то голям.
- Какво ще бъде успех за България на европейското?
- Успех за България няма да бъдат толкова призовите места, колкото това да успеем да покажем цялата работа, която свършихме през лятото - натоварването, тренировките, липсата на почивка и тежките моменти. Да излезем на европейското и да покажем, че се развиваме. Да зарадваме феновете у дома.
- Какво промени Джанлоренцо Бленджини в националния отбор?
- Доста неща. Той направи основа от млади състезатели и подмлади отбора. Успехът дойде по-рано от очакваното. Със сигурност въведе и много сериозен тренировъчен процес - всичко или нищо. Всеки дава всичко от себе си. Имахме система с два отбора. Всеки от Б отбора беше готов да играе на пълни обороти. Всички бяха качествени и даваха максимума. Научи ни на доста неща. Аз лично започнах да разбирам играта много по-добре - в какви моменти какви решения трябва да се вземат. Откъм работа не съм си представял, че мога да тренирам на толкова високи обороти, както в националния отбор. Със сигурност Бленджини направи много за този отбор.
- Как се чувстваш в Турция и какво очакваш от работата с Радостин Стойчев и Матей Казийски?
- Сезонът беше много важен за мен. Бях на мястото си. ИББ е клуб с име, който предразполага самия играч да мисли само за волейбол - има база, грижа и всичко необходимо. Отборът остава в моето сърце и бих се радвал някой ден да се върна там. От новия сезон ще част от Халкбанк и съм много ентусиазиран за това, което предстои.
- Коя е мечтаната лига за теб?
- Нямам. По-важното е да се развивам и да се чувствам на мястото си, независимо от лигата. Важно е да има качествени мачове. В момента съм там, където трябва да бъда.
- След 10 години как би искал хората да довършват изречението: „Денислав Бърдаров е...“?
- Нямам представа... Никога не съм си задавал този въпрос. На първо място бих искал да казват, че съм добър човек. Другото няма значение. Не мисля, че титлите и купите са по-важни или нещо свързано с волейбола. Това е най-важното - когато довършват изречението „Денислав Бърдаров е...“, да е с нещо, което показва какъв човек съм.
